Европейската идентичност - 12 кл.

1. Граници и произход на названието
- полуостров на Евразия, Европа се разглежда като отделен континент;
- в древногръцките митове Европа е красива девойка, в която е бил влюбен Зевс;
- Европа е символ на красива природа, желано място за много народи;
- първа и първична ценност на Европа е нейната природа и природно разнообразие;
- наследница на близкоизточни култури и източник на модерните американски култури;
- идея за европейско световно гражданство (Кант, Гьоте), европейската идентичност е отделена от останалия свят, но непознаваща вътрешни граници (космополитната идея);
- Eвропа като „духовна форма” и проява на "георизма на разума" (Едмунд Хусерл);
- култура - "култивиране на духа" (cultura anima) чрез образование и възпитание, науки и изкуства (Цицерон)

2. Европейски ценности и идеали
- ценността на индивида: признаването на качеството и таланта на индивида е едно от основните качества на европейската цивилизация;
- Одисей, или за любопитството: митът за Одисей е олицетворение на европейската откритост към нови идеи, възприемчивост към различното и любопитство към света;
- Еразъм и Волтер, или за толерантността: без толерантност една култура е винаги бедна и семпла;
- Сократ, или за свободата и демокрацията: толерантен може да бъде само свободният човек, който желае свободата на другите; израз на воля за демокрация и справедливост;
- Аристотел и ценността на науката: първа европейската култура започва систематичното изследване на света, Аристотел е първият учен на Европа, Европа дава начало на науките, изкуствата и философията в познатия ни вид;
- Херакъл, или волята за успех: волята и решителността са типични за европейското съзнание; Херакъл символизира европейската решимост за преодоляване на препятствия - природни, социални, икономически;
- Русо и общественият договор:  Европа е създала култура на договарянето и договорите; спазването на договорите е гарант за мир и сътрудничество; Европа започва там, където започва да важи принципа "договорите трябва да се спазват";
- прогрес и "век на историзма" - времето е необратимо;
- идеята за правата на човека

Философия и наука през Новото време (XVI-XX в.)

 1. Упражнение: МЕТАФИЗИКА И НАУКА
Прочетете двете твърдения по-долу - А и Б. Сравнете ги и отговорете на въпросите след тях.

А. Светът като цяло, неговата същност и принципи (субстанцията), причинността, всеобщите закони, „чистите“ и безкрайни пространство и време са умозрителни и не са сетивно възприемаеми.

Б. Достъпни за сетивата са конкретните части на света (телата, веществените предмети), тяхната пространствена форма и продължителността на съществуването им. Всичко, което може да се регистрира и да се отчете, е конкретно: неща. събития, причини, проявления на физическите закони,изчисления.

1.1 Кое от двете изказвания характеризира метафизиката и кое - науката?
1.2 Коя от двете реалности предхожда в съществуването си другата?
1.3 Коя от двете реалности може да бъде позната по-лесно и защо?
1.4 Коя от двете реалности трябва да бъде позната първа и защо?
1.5 С какво познанието на всяка от тях превъзхожда познанието на другата?

2. Упражнение: Кое е общото и различното в разбирането за субстанцията в теориите на философите:

а) Рене Декарт:
„Под субстанция ние можем да разбираме само онази вещ, която съществува, без изобщо да се нуждае за своето битие от друга вещ.“
б) Бенедикт Спиноза:
„Под субстанция разбирам това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си... Субстанцията по природа е преди своите състояния... Една субстанция не може да бъде произведена от друга субстанция.“
в) Готфрид В. Лайбниц:
„Монадата... не е нищо друго освен проста субстанция, която влиза в състава на сложните; проста означава, че няма части.“

3. Упражнение: Дадена е поредица от твърдения. Разгледайте всяко едно и определете кои твърдения са плод на Новото време и кои се отнасят до философията на предходни времена

а) Битието е логос, хармонично и прекрасно устроено изваяние, съразмерно живо същество с безупречна вътрешна структура.
б) Светът е съвършен механизъм, прецизно регулиран и настроен и в най-малките си детайли, който работи, подчинявайки се на законите на разума.
в) В природата всичко е свързано и взаимозависимо. Обяснението на природата се опира на физически и математически категории: сила, маса, безкрайност, пространство, време, развитие, материя. Математиката се из¬ползва за обяснение на природни явления и
процеси.
г) Светът е конструиран по законите на механиката. Непознатото е това, което е още неразглобеното или невидимото в безотказно действащата машина.
д) Светът се управлява от Божия промисъл. Пространството е затворено и йерархично подредено и всяко нещо има свое място в света. Земята заема центъра му.
е) Пространството на Вселената е пространство на геометрията - една безкрайна и еднородна среда, недиференцирана, лишена от всякакъв привилегирован център, идентична във всяка една точка.

4. Коментар: Материализъм,идеализъм и дуализъм
Философите до голяма степен спорят не за конкретни неща, а по-скоро за това какви категории неща съществуват. И колкото и лесен да изглежда този въпрос, необичайно трудно е да намерим отговор, с който всички да са съгласни. Но ако опростим нещата, можем да кажем, че се обособяват три доминиращи положения, на които философите прикачват названията материализъм, идеализъм и дуализъм. Материализмът е теорията, според която съществуващото се изчерпва с физическите обекти в пространство¬то - погледнато отблизо, останалото, дори съзнанието или духът, се оказва просто съчетание между физически обекти. Според идеализма съзнанието или духът е всичко, което е - останалото, дори физическото тяло, погледна¬то отблизо, се оказва просто съзнание, или идеи в съзнанието. Дуализмът (вече би трябвало да можете сами да формулирате тази теза) е теорията, според която съществуват два фундаментално различни типа неща в света - обекти и съзнание, никое от което не може да бъде редуцирано или разложено до другото. Робърт Пол Улф

5. Резюме: Философията като метафизика изпълнява три важни задачи:
а) аргументирано да представи картината на единен свят.
б)  да изведе единството на света от всеобща същност (субстанция) и вседействащ закон (логос).
в) да предостави на частните науки единни и всеобщи пътища (методи) за познанието на частите на света и връзката между тях.

Единството и многообразието на света - 10 кл.

 

1. Метафизика и наука
- метафизиката - теоретично ядро на философията;
- метафизиката е универсална наука, изследва най-общите характеристики на битието;
- метафизиката представя картина на света, а с детайлите се занимават частните науки;
- отделните науки възникват от философията;
- знанието за отделна част от цялото се постига чрез сетивата, а знанието за цялото - чрез ума;
- сетивните данни се превръщат в наука, когато са систематизирани.

2. Метафизиката на Новото време (след XVв.)
- метафизиката е методология и светоглед;
- обединяваща функция;
- субстанцията (подпора) е в основата на всичко съществуващо;
- бива материална и духовна;
- материалната субстанция е безкрайна и вечна, но се проявява в крайните неща;
- духовната субстанция (чист разум) - проявява се в познавателната дейност на човека;
- свойство на субстанцията (атрибут) - за духовната това е мисленето, за материалната - протяжността (пространствеността);

3. Наука и метафизика
- науката се нуждае от обоснована картина на света;
- важните въпроси: 1) субстанция (матер. или духовна; 1, 2 или много); 2) форма и съдържание на света (пространство и време); 3) всеобщите закони; 4) източник на познанието (разум или сетива);
- физика и математика стимулират емпиричните науки и дават теоретични обобщения (светоглед);
- отделните части на света изследва физиката, а цялото се описва чрез математиката;
- светът е разумно устроен механизъм;
- физиката замества метафизиката.

Международни и национални механизми за защита на правата на човека - 11 кл.

 Видео материали от Youtube-канала: 300 секунди право

Права на човека и тяхната защита

 

Източници на правото в ЕС

Светът като единно битие (упражнение) - 10 кл.

1. Текстове за размисъл - определете различията в схващанията за битието

„Има битие, а небитие въобще няма. Това е достоверният път и той ни доближава до истината. Мисълта и битието са едно и също. Необходимо е да се каже и да се мисли това, че само битието съществува. Защото неговото съществуване е възможно, докато съществуването на небитието е невъзможно. Битието не е породено и не се подчинява на смъртта. Всичкото е цяло, то е безкрайно, неподвижно и еднородно. То е всичко в настоящето. То е без прекъсване едно.“

Парменид, За природата

„Левкип и неговият приятел Демокрит учат, че елементите са пълното и празното, като наричат едното от тях битие, а другото - небитие. От тези две неща те наричали пълното и плътното битие, а празното и рядкото - небитие. Според тях тези елементи са причина за нещата като материя. И както някои смятат, че подлежащата същност е една, и показват, че всичко останало възниква чрез нейните състояния (след като са приели, че разреждането и сгъстяването са начала на измененията), така и те смятат, че разликите са причина за останалите неща. Те казват, че тези разлики са три: форма, ред и положение.“

Аристотел, Метафизика

2. Митът (алегорията) за пещерата

В книга VII на произведението си Държавата Платон описва пещера, в която група затворници винаги са били оковани неподвижно така, че гледат единствено към стената пред тях. Не могат да видят кой стои зад тях, нито изхода на пещерата, който е зад гърба им. Зад тях има огън, а между затворниците и огъня има пътека, по която ходят хора, носещи предмети на главите - „фигури на хора и животни, направени от дърво, камък и други материали“. Хората, които се движат, си говорят. Гласовете им отекват в пещерата, а на окованите се струва, че сенките, които играят по стената, говорят. Всички гледат сенките на стената и за тях това е животът, тъй като това е всичко, което са виждали и чували.

Но един от тях е освободен, отделя се от другите и се обръща назад. Вижда, че тече процесия на носене на предмети зад него и разбира, че тази процесия е нещо различно от сенките. Той първо излиза от сенките на действителността, после влиза в процесията и накрая достига до края на пещерата. Така узнава действителния свят: залято от светлината на слънцето небе.

Въпроси:
- Какво представлява пещерата?
- Кои са оковани в нея?
- Кои са истинските неща?
- Как окованите се отнасят към сенките?
- Защо окованите смятат сенките за истински неща и не са склонни да извървят пътя до изхода?

Виж в блога още "Платон: Митът за пещерата".

3. Резюме

В стремежа си да обоснове единството на света, философията стига до възможно най-теоретичния си предел — метафизиката. В подхода към него се изясняват въпросите за пътя и логоса, за битието и небитието, за истината и противоречието. Самата метафизика се опитва да изясни въпроса за онова, което има само битие (вечно и неизменно) и от което произтича съществуването на всяко нещо (ограничено, преходно и изменчиво). Платон предлага концепцията за двата свята (на идеите и на сенките), а Аристотел - за двете същности (инертна материя и активна  форма).

Метафизиката е дял от философията, който се занимава с „първичните принципи“ и „съществуването“. Централен клон на метафизиката е онтологията, която изследва основните категории на съществуващото и как те се отнасят една към друга.
Терминът метафизика понякога се употребява като синоним на философия. Това е заглавие на съчинения на Аристотел, в които той разглежда това, което можем да познаем едва след конкретните природни неща, което е в основата им, следователно е и първото в себе си, поради което се нарича и „първата философия“; от Късната античност и Средновековието – име на съответната философска дисциплина изобщо. В този смисъл метафизиката е основната философска наука, в която трябва да търсим всички философски дисциплини. Тя е науката, която има за задача да изследва съществуващото като такова в качеството му на предмет, както и елементите и фундаменталните условия на всичко съществуващо изобщо, тя представлява големите области и закономерности на действителното и търси трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и проявите.

Преходна тема: Философия: натурфилософия и метафизика

Реализиране правата на човека на глобално, европейско и регионално ниво - 11 кл.

  

1. Реализация на идеята за правата на човека
- резултат от дълъг исторически процес (Магна Харта, XIII в., Англия; Декларация за правата на човека и гражданина, 1789 г., Франция);
- развитие на юридическата наука (юриспруденция) и практика;
- правата на човека - основен принцип на международното право;
- идея за универсален механизъм за защита на човешките права (след ВСВ);
- гарантиране и признаване на правата на човека от Конституцията.

2. Всеобща декларация за правата на човека (10.12.1948, ООН)
- защита на правата на човека в глобален мащаб;
- има историческо, правно и психологическо значение;
- утвърждава основни права, ценността на личността и достойнството на човека;
- обхваща цялата палитра от права и свободи на човека;
- общ стандарт за целите, по които да работят държавите;
- ООН следи за спазването на правата и свободите в отделните страни;

3. Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи (1950, Съвет на Европа)
- влиза в сила в 1953 г. и има задължителен характер;
- урежда граждански, политически и лични права;
- държавите са длъжни да гарантират осъществяването им в пълен обем;
- контролът се осъществява от Европейският съд по правата на човека в Страсбург;
- Конвенцията не включва икономически, културни и социални права.

4. Конвенция за правата на детето (1989)
- дете е всяко човешко същество под 18 г.;
- гарантира правата на човека на децата;

5. Конституционни права на гражданина в Република България (1991)
- равенство на всички без оглед на раса, пол, народност, етнос, религия;
- права на личността - права на човека + права на гражданина;
- права на гражданина - право на: живот, лична свобода, неприкосновеност, собственост, сдружаване, участие в управлението;
- предимство в конституцията имат индивидуалните права - ценност на личността.

6. Омбудсман ("обществен защитник")
- за пръв път се появява в Швеция кралски омбудсман (1713) и парламентарен омбудсман (1810);
-  ангажира институциите със спазването на човешките права;
- увеличава стабилността на гражданското общество;
- увеличава доверието на гражданите в институциите;
- част от институционалния механизъм на модерната държава за защита на човешките права;
- омбудсманът съдейства за отстраняване на неправомерни или несправедливи действия на администрацията спрямо гражданите;
- разглежда и реагира на жалби на граждани във връзка с нарушаване на човешки права;
- Закон за омбудсмана (2003).

Перспективи и надежди за България

1. Стадии на икономически растеж
а) ресурсен - икономиката зависи изцяло от природни ресурси (земя, суровини);
б) инвестиционен - внедряване на технологии, привличане на капитали;
в) иновационен (икономика на знанието) - собствени идеи и технологии.

2. Човешки потенциал
а) исторически опит
- способност на българския народ да преодолява кризи;
- постиженията на България са плод на усилията на нацията;
- волята на нацията е основната енергия, направляваща историческото време в желаната посока.

б) интелектуален потенциал
- конкурентноспособно образование;
- удачно е да се залага на интелектуални производства;
- във века на информационното общество се дават много възможности за развитие.

3. Природни дадености и туризъм
- приходи от туризъм за 2001 г. - над 1 млрд. долара.

4.Бизнессреда
- отстраняване на бюрократичните спънки пред бизнеса;
- прозрачни приватизационни процедури;
- намаляване на корупцията в държавните институции.

Философия, личност, себепознание - 8 клас

1. Разделете философските и психологическите понятия

- личностно развитие, съзнание, памет, знание и мъдрост, човек, език, психосоциално развитие, логос, мит, поведение, психология, когнитивно развитие, учене,  философско съмнение, тяло, Аз-образ, светоглед, самооценка, самосъзнание, философия, гранични ситуации, мислене и въображение, душа, личност, мотиви и цели, психика, морално развитие, личностна идентичност, потребност, удивление

2. Попълнете схемата - свържете философските понятия

3. Попълнете схемата - свържете психологическите понятия

- личностно развитие, съзнание, памет, език, психосоциално развитие, поведение, психология, когнитивно развитие, учене,  Аз-образ,  самооценка, самосъзнание, мислене, въображение, личност, мотиви и цели, психика, морално развитие, личностна идентичност, потребност

Към нов обществен договор

 

1. Краят на социализма
През 80-те години на ХХ в. България натрупва огромен външен дълг, който през 1989 г. достига 9 млрд. $.

Причини – липсата на частна собственост, свободна пазарна икономика и модерни технологии правят страната ни неконкурентноспособна на държавите от Западна Европа. Невъзможността да се обслужва външният дълг води страната до политическа и стопанска криза, която предизвиква радикални социални промени (10.ХI.1989 г.).

2. Основни принципи на обществения договор (съгласно Конституцията от 1991 г.):
- политически плурализъм;
- демократична и правова държава;
- свободна частна собственост и свободна икономическа инициатива;
- защита правата на човека.

Обществен консенсус относно членството в ЕС.

3. Кризите на прехода

а) политическа криза
- смяна на политическите елити;
- резки колебания в подкрепата на противоположни политически субекти (1990 г. – БСП; 1991 г. – СДС; 1994 г. – БСП; 1997 г. – СДС; 2001 г. – НДСВ; 2005 г. – БСП; 2009 г. – ГЕРБ).
- постоянни подозрения за сериозна корупция във властта;
- недостатъчна активност на гражданското общество при решаване на политическите проблеми.

б)икономическа криза
- загуба на голяма част от руските пазари, във връзка с преориентацията на страната;
- раздробяване на земеделската земя след нейната реституция;
- Неконкурентоспособността на родното производство води до разпад на промишлеността, най-вече на тежката индустрия;
- безработица.

в) демографска криза (депопулация)
- застаряването на населението;
- спада в раждаемостта през 90-те год. на ХХ в.;
- емиграцията на около 1 млн. млади и образовани хора към западноевропейските страни и САЩ.  

 

Четиво за любознателните:
Историческо значение и развитие на идеята за обществен договор
Възможен ли е нов обществен договор и какъв да бъде той?

За любопитните: Знаете ли, че на китайски "криза" се пише с два йероглифа 危机 wēijī (уейци), първият означава "опасност", а вторият - "възможност"

И ний сме дали нещо на света - 12 клас

Slideshare: И ний сме дали нещо на света 

В Британската библиотека в Лондон има един безценен старобългарски ръкопис – Четириевангелие на цар Иван Александър. Под него има надпис „Bulgarian Empire“ или с други думи англичаните казват, че България е (била) Империя!
--> Нещо повече в английската „Историята на народите“ на  Арнолд Тойнби се казва, че в света има общо 21 цивилизации, една от които е българската.  Българите са били най-многобройния народ, който благодарение на привлекателната си култура е увеличавал границите си от Крим до Белград и от Карпатите до Бяло Море в древността наричано Тракийско!“
--> ВЪВ ВИЗАНТИЙСКИ ТРОПАР ОТ КРАЯ НА ПЪРВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПИШЕ СЛЕДНОТО: „Те, българите, някога бяха най-справедливи от всички народи и от всичко на света най-много почитат добродетелите и сами достигнаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно.“
--> По-късно ГОЛЕМИЯТ АНГЛИЙСКИ ИСТОРИК ПРОФ. НОРМАН ДЕЙСВИ ПОТВЪРЖДАВА И ДОКАЗВА С РЕДИЦА ФАКТИ, ЧЕ.... "Българите са най-старата нация в Европа и създатели на цивилизацията на Стария континент. Негови са думите:  „Когато България е била държава, Европа е ходила права под масата“!
--> ФРЕНСКИ ПОЛИТИЦИ И УЧЕНИ ЗА БЪЛГАРИТЕ...
Президентът на Франция генерал Шарл дьо Гол благодари на българите затова, че „Българската държава е люлката на европейската култура и цивилизация !”
Друг френски президент Франсоа Митеран по-късно казва: “Българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета. Богомилите създават Европейското възраждане !”
Известният френски историк Алфред Рамбо  казва: „Цар Симеон бе за българите е това, което е Карл Велики за нас, но по-образован и много по-щастлив, защото е успял да създаде една национална литература !"
--> МАГНУС ЕНОДИЙ В СВОЕТО ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА КРАЛ ТЕОДОРИХ ПИШЕ... „Българите — това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал. Те вярваха, че светът е открит за тях. те никога не се съмняваха в победата си, това е народът, който учудваше твърде много света !"
--> ИТАЛИАНСКИТЕ УЧЕНИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД...
Подобни са думите и на Италианския президент Карло Чампи: „Българите са едни от първите творци на нашата цивилизация“.
А италианският професор  Санте Грачоти казва: „Една от основните заслуги на българите е, че задържаха няколко века турците далеч от сърцето на Европа. Те платиха прескъпо с кръвта си, с вярата си, свободата си и упадъка на брилянтната им култура от онова време !“ .
--> СВЕТОВНО ИЗВЕСТНИЯТ ВИЗАНТОЛОГ ПРОФЕСОР ГЕЗА ФЕХЕР КАЗВА:  “Българите бяха оня народ,който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа !"
 ДРУГИ СВЕТОВНИ УЧЕНИ И ОБЩЕСТВЕНИЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ...
  --> ПОСЛАНИКЪТ НА УКРАЙНА В БЪЛГАРИЯ ВЯЧЕСЛАВ ПОХВАЛИ ПРОИЗНАСЯ СЛЕДНИТЕ ДУМИ...  „Украинците, белорусите и руснаците си спомняме, че писмеността, културата ни и православната вяра произхождат от България ! Искам да припомня на всички факта, че двамата първи украински патриарси са етнически българи – Григорий Цамблак и Киприан !“
--> ЯПОНСКИЯТ ПРОФЕСОР ШИГЕОШИ МАЦУЯМА ТВЪРДИ , ЧЕ...  “Българската държава е между седемте световни цивилизации !”
--> РУМЪНЕЦЪТ ДЕНШИАНУ КАЗВА , ЧЕ... "Румънците са живели толкова дълго в контакт с българите , които са простирали своята власт отвъд дунавските земи , че на този съвместен живот дължат своята цивилизация през Средните векове !"
--> РУСКИЯТ АКАДЕМИК ДМИТРИЙ ЛИХАЧОВ ПИШЕ:
„…И чуждите завоеватели не са могли да победят тази ДЪРЖАВА НА ДУХА, защото в защита на Българската нация в плътен строй стоят  българският език, писменост и култура !…
Тази държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския, защото старобългарският език е станал културен език на всички православни славяни. Това е първият държавен литературен език в Европа използван още преди да възникнат литературния немски, френски, италиански, английски и руски език !“
„…Българската нация е най-древната от съществуващите културни нации не само в Европа, а и в целия свят. Миналото погълна античността , древния Рим , Елада и прочие , но България остана като жива отломка от древната Европейска култура !“

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ
Ивайло Балабанов

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах...
А, с вълчи вой, в тракийските полета,
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци... Във стария Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтанлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави.
И, всъщност, си остана непревзета
страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклийка пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!

 

Добрият живот и справедливостта

1. Живот  и справедливост
а) справедливостта според традицията
- основа на нравствеността - общи правила на човешкия живот;
- мястото на всеки човек е предварително определено;
- уравнителна справедливост - начин за равномерно поделяне на благата (на всички поравно);
- справедливо е онова, което е в интерес на общността.

б) справедливостта според Сократ
- право на моралната личност е да търси мястото си в общността;
- отхвърляне на предразсъдъците, заложени от традицията;
- хубаво е да има правила, но човек трябва не само да ги следва, а да ги разбира, което става чрез разсъждение;
- личността намира справедливост за себе си.

в) справедливостта според Аристотел
- справедливостта е по отношение на един човек към друг;
- грижа за другите, грижа за общността;
- мястото на човека в обществото се определя според приноса му;
- Човекът е политическо (социално) същество (Аристотел);
- справедливостта е завършена, ако е в интерес както на личността, така и на обществото;
- обмен и разпределение на благата;
- справедливостта има правни и политически аспекти.

2. Идеята за справедливостта след Античността
- справедливостта е принцип, който регулира отношенията между хората;
- справедливостта е първата добродетел на човешките отношения;
а) опростено разбиране
- съблюдаване на равенството;
- взаимно възмездяване ("Око за око, зъб за зъб");
- постъпвай с другите така, както те постъпват с теб.
б) морално разбиране
- не отвръщай на злото със зло;
- не прави на другите това, което не искаш да ти направят на теб;
- личността е морален субект.

3. Достойнство и уважение (основа за добър живот)
- Хората имат достойнство, защото са способни на морал (Кант).
- достойнство - моралното отношение на човека към себе си (самоуважение);
- уважение - признаване достойнството на другия;
- репутация - уважението, което човек получава от другите;
- чест - признатото достойнство.

- "Възпитан съм да се се отнасям с хората така, както бих искал те да се отнасят с мен. Това се нарича уважение." Киану Рийвс

- "Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена". Стивън Кинг 

"Да се владееш дотам, че да уважаваш другите като самия себе си и да постъпваш с тях така, както искаш да постъпват те с теб - ето това може да се нарече човеколюбие."

- Конфуций, "Поучения"(Лун Ю)

*

Кенийският бегач Абел Мутай, който беше само на няколко метра от финала, но се обърка с табелата и спря, мислейки, че е завършил състезанието. Испанският бегач, Иван Фернандес, беше точно зад него и осъзнавайки какво се случва, започна да крещи на кенийския да продължи да бяга. Мутай не знаеше испански и не разбираше.

Осъзнавайки какво се случва, Фернандес тласна Мутай към победата.

Журналистка попита Иван: „Защо направи това?"

Иван отговори: „Мечтата ми е някой ден да имаме обществен живот, в който да се бутаме и да си помагаме, за да спечелим."

Журналистката настоявала „Но защо оставихте кениеца да спечели?"

Иван отговорил: „Не го оставих да спечели, той щеше да спечели. Състезанието беше негово."

Журналистката настоявала и отново попитала: „Но можеше да спечелиш!"

Иван я погледнал и отговорил: „Но каква ще бъде заслугата на моята победа? Каква би била честта на този медал? Какво би си помислила майка ми за това?"

Ценностите се предават от поколение на поколение. На какви ценности учим децата си? Повечето от нас използват слабите страни на хората, вместо да им помогнат да укрепят силните си страни.

 

Личностно развитие - социално-психологически подход

 

1. Проблемът за развитието на личността
- раждането на човека не съвпада с проявата на неговата личност;
- личността е резултат от развитието на човека;
- фактори на социалната среда: семейство, училище, приятели, връстници, социална среда;
- изграждането на личността започва от 3 годишна възраст: усвояване на език, проява на самостоятелност, активност и самоопределяне (местоимението "Аз").

2. Етапи в психо-социалното развитие на личността (според Ерик Ериксон)- етап в развитието на личността - възрастов период, който се характеризира с качествено изменение на психиката, което настъпва закономерно и в определена последователност в процеса на развитието.
- осем психосоциални кризи;

 

- младенчество (1 г.)- надежда;
- ранно детство (1-3 г.) - чувство за свободна воля; самоконтрол, хигиена;
- предучилищна възраст (3-6 г.) - чувство за цел;
- училищна възраст (пубертет, 7-12 г.) - компетентност; отношение към труда;
- юношество (13-19 г.) - ангажираност, професионално ориентиране;
- ранна зрялост (20-40 г.) - любов; търсене на близост с любим човек, с когото да се сподели живота;
- средна зрялост (40-60 г.) - любов, грижа (за следващото поколение), творчество, добродетели;
- зряла възраст (60 г. ↑) - мъдрост, осмисляне на живота, чувство за цялостност.

Цитат от Фейсбук: След години разбрах смисъла на думите: "Ще разбереш когато му дойде времето". И времето му дойде, и аз вече не искам да знам. В цялата философия се съдържаше едно единствено действие и то бе да порасна. 😃 

Тест по философия за 8а клас

Тест по философия за 8б клас  

Тест по философия за 8в клас

 

Национална идентичност - 12 кл.

 

1. Възгледи на националната идентичност
а) националната идентичност е реалност
- националното се основава на кръвната връзка между поколенията от миналото до днес;
б) националната идентичност е въображаема
- продукт на безсъзнателно или съзнателно митотворчество ("тракийски корени", "златен век", "непленени знамена".
- културата има символични корени.
в) националната идентичност е културна действителност
- сплав от реални и символични връзки между поколенията;
г) идентичност-наследство и идентичност-проект
- връзката с миналото създава чувство за устойчивост;
- общият проект включва споделените ни проекти, желания и надежди.

2. Домът на моите предци
а) родина и отечество;
б) език мой - свещеното значение на родния език;
в) земя като една човешка длан; природа;
г) етническо разнообразие;

3. Патриотизъм и национален нихилизъм
а) патриотизъм
- любов към родното, родолюбие;
- признаване на историята;
- самоуважение.

б)  национализъм
- движеща и обединяваща сила (идеология) в името на националната идея;
- мобилизира членовете на обществото;
- национализъм навътре - установяване на порядък;
- национализъм навън - разграничаване от другите с цел укрепване на националната държава.

в) нихилизъм
- отричане на историята;
- непризнаване на собственото достойноство;
- липса на национална гордост;
- криза на националната идентичност.

г) крайности
- шовинизъм - идея за национално превъзходство;
- нацизъм - прекомерна гордост и чувство за превъзходство;
- патриотарство - зле разбран патриотизъм;
- ксенофобия - омраза към другия;
- расизъм - омраза към различния друг.

Правила и грешки при аргументиране на теза

1. Стратегии за аргументиране на теза
а) същност (определение) на доказателството
- логическа операция, с която се обосновава истинността на тезата с помощта на други съждения, които предварително са изведени като истинни и са логически свързани с нея.
б) структура на доказателството
- теза - отношение към изследвания проблем; положение, което следва да бъде доказано.
- аргументи - логически основания, от които следва истинността на тезата;
- демонстрация - логическа връзка между тезата и аргументите.

2. Стратегия на доказателството - обосноваване истинността на тезата
а) пряко доказателство
- истинността на тезата се обосновава непосредствено от аргументите;
- формата на доказателството се определя от вида на демонстрацията;
- ако тезата е частно съждение, а аргументите засягат общия случай, демонстрацията е дедуктивно доказателство;
- ако тезата е от общ характер, а аргументите засягат частните случаи, демонстрацията е индуктивно доказателство;
б) косвено доказателство
- когато липсват преки аргументи;
- истинността на тезата се доказва чрез доказване неистинността на антитезата.
в) апологическо доказателство (доказване на противното)
- формулира се антитеза (която условно се приема за истинно съждение);
- извеждат се възможни следствия;
- ако тези следствия противоречат на доказани истинни твърдения, следва неистинността на антитезата;
- закон за изключеното трето - по необходимост е истинна или тезата, или антитезата.
г) разделително доказателство
- основава се на сложно дизюнктивно съждение, съставено от прости съждения, свързани логически чрез (изключваща) дизюнкция;
- пример: Николай е преписал или от Йордан, или от Страхил, или от Радослав.
- доказва се последователно истинната стойност на всяко от простите съждения;
- отхвърлят се неистинните алтернативи и остава истинната.

3. Стратегия на опровержението - обосноваване неистинността на тезата
а) опровержение на аргументите
- ако аргументите са несъстоятелни, тезата също е несъстоятелна;
- докато не се посочат аргументи, съгласно закона за достатъчното основание, истинността на тезата остава недоказана.
б) опровержение на използваната демонстрация
- ако няма логическа връзка между теза и аргументи, следва нейната неистинност;
в) опровержение с факти
- от доказаното противоречие на тезата с фактите, следва нейната неистинност.

4. Грешки при аргументиране на теза
а) мнимо следване
- логическата демонстрация е заменена със словесна;
- следователно, по такъв начин, в резултат на това - илюзия за логическа връзка (импликация);
- "след това" <> "по причина на това";
- предшестващото следствието не винаги е негова причина.
б) аргумент на силата
- принудително съгласие с твърдението на опонента;
в) аргумент срещу личността
- атакува се не твърдението, а личността, изказваща твърдение;
г) позоваване на авторитет, който не е експерт по въпроса;
д) позоваване на традицията
- щом всички правят така, значи така е правилно.

Виж също темата: Аргументация на теза - 10 кл

Статия по темата: Изкуството на аргумента или как да водим дебати?