Философия и наука през Новото време (XVI-XX в.)

 1. Упражнение: МЕТАФИЗИКА И НАУКА
Прочетете двете твърдения по-долу - А и Б. Сравнете ги и отговорете на въпросите след тях.

А. Светът като цяло, неговата същност и принципи (субстанцията), причинността, всеобщите закони, „чистите“ и безкрайни пространство и време са умозрителни и не са сетивно възприемаеми.

Б. Достъпни за сетивата са конкретните части на света (телата, веществените предмети), тяхната пространствена форма и продължителността на съществуването им. Всичко, което може да се регистрира и да се отчете, е конкретно: неща. събития, причини, проявления на физическите закони,изчисления.

1.1 Кое от двете изказвания характеризира метафизиката и кое - науката?
1.2 Коя от двете реалности предхожда в съществуването си другата?
1.3 Коя от двете реалности може да бъде позната по-лесно и защо?
1.4 Коя от двете реалности трябва да бъде позната първа и защо?
1.5 С какво познанието на всяка от тях превъзхожда познанието на другата?

2. Упражнение: Кое е общото и различното в разбирането за субстанцията в теориите на философите:

а) Рене Декарт:
„Под субстанция ние можем да разбираме само онази вещ, която съществува, без изобщо да се нуждае за своето битие от друга вещ.“
б) Бенедикт Спиноза:
„Под субстанция разбирам това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си... Субстанцията по природа е преди своите състояния... Една субстанция не може да бъде произведена от друга субстанция.“
в) Готфрид В. Лайбниц:
„Монадата... не е нищо друго освен проста субстанция, която влиза в състава на сложните; проста означава, че няма части.“

3. Упражнение: Дадена е поредица от твърдения. Разгледайте всяко едно и определете кои твърдения са плод на Новото време и кои се отнасят до философията на предходни времена

а) Битието е логос, хармонично и прекрасно устроено изваяние, съразмерно живо същество с безупречна вътрешна структура.
б) Светът е съвършен механизъм, прецизно регулиран и настроен и в най-малките си детайли, който работи, подчинявайки се на законите на разума.
в) В природата всичко е свързано и взаимозависимо. Обяснението на природата се опира на физически и математически категории: сила, маса, безкрайност, пространство, време, развитие, материя. Математиката се из¬ползва за обяснение на природни явления и
процеси.
г) Светът е конструиран по законите на механиката. Непознатото е това, което е още неразглобеното или невидимото в безотказно действащата машина.
д) Светът се управлява от Божия промисъл. Пространството е затворено и йерархично подредено и всяко нещо има свое място в света. Земята заема центъра му.
е) Пространството на Вселената е пространство на геометрията - една безкрайна и еднородна среда, недиференцирана, лишена от всякакъв привилегирован център, идентична във всяка една точка.

4. Коментар: Материализъм,идеализъм и дуализъм
Философите до голяма степен спорят не за конкретни неща, а по-скоро за това какви категории неща съществуват. И колкото и лесен да изглежда този въпрос, необичайно трудно е да намерим отговор, с който всички да са съгласни. Но ако опростим нещата, можем да кажем, че се обособяват три доминиращи положения, на които философите прикачват названията материализъм, идеализъм и дуализъм. Материализмът е теорията, според която съществуващото се изчерпва с физическите обекти в пространство¬то - погледнато отблизо, останалото, дори съзнанието или духът, се оказва просто съчетание между физически обекти. Според идеализма съзнанието или духът е всичко, което е - останалото, дори физическото тяло, погледна¬то отблизо, се оказва просто съзнание, или идеи в съзнанието. Дуализмът (вече би трябвало да можете сами да формулирате тази теза) е теорията, според която съществуват два фундаментално различни типа неща в света - обекти и съзнание, никое от което не може да бъде редуцирано или разложено до другото. Робърт Пол Улф

5. Резюме: Философията като метафизика изпълнява три важни задачи:
а) аргументирано да представи картината на единен свят.
б)  да изведе единството на света от всеобща същност (субстанция) и вседействащ закон (логос).
в) да предостави на частните науки единни и всеобщи пътища (методи) за познанието на частите на света и връзката между тях.