Критическата философия на Имануел Кант - 10 клас

1. Трудностите пред познанието

- как да се обоснове надеждността на познавателния процес?;

- изходната позиция и методите предопределят появата на рационализма и емпиризма;

- рационализмът се доверява само на разума; Разумът се ръководи от вродени идеи, мироустройството отговаря на принципите на разума (философски догматизъм);

- емпиризмът настоява, че източник на всяко познание са сетивата (опитът); крайности на емпиризма - релативизъм и скептицизъм.

2. Критиката на Имануел Кант (1724-1804 г.)

- критика - изследване на разума и познавателните му възможности;

- предпоставка: приема се, че всяко познание започва с опита;

- сетивните данни са безполезни, ако не са организирани по всеобщ начин;

- сетивата доставят информация, но човек я влага в общи форми;

- сетивното съдържание на опита е индивидуално и конкретно;

-  всеобщите форми, в които се влага сетивното съдържание, не зависят от опита;

- всеобщите форми са априорни (a priori - преди опита) - пространство и време;

- благодарение на априорните форми сетивният опит става наглед (предмет на познанието);

- нагледът е не "нещото само по себе си" (ноумен), а как то се представя пред нас ("нещото за нас", феномен);

- феномен - явление, което се възприема чрез сетивата и се подвежда под понятията на разсъдъка.

Уточнение: Кант прави опит да разреши дилемата емпиризъм-рационализъм. Той не критикува догматизма от скептически позиции, нито скептицизма - от догматични.

3. Степени на познанието

а) сетивност - синтезиране на сетивния материал и априорните форми;

б) разсъдък - мислене, свързване на нагледа с понятието

- ако мисълта не се онагледява, тя е празна;

- ако нагледът не се осмисля с понятието, то той е сляп;

- разсъдъкът е структура от понятия и категории.

в) разум - познавателната способност на човека

- разумът борави с идеи;

-идеите на разума изчистват и систематизират разсъдъчните научни конструкции.

4. Идеи и антиномии

- идеите на разума очертават светогледната рамка, границите на разума;

- антиномиите са взаимно изключващи се и взаимно доказуеми идеи на разума за света, те са резултат от самокритиката на чистия (познаващия) разум и до тях той стига, като следва логическата необходимост.

-  класическа антиномия: теза "Светът е краен" и антитеза "Светът е безкраен". Кое е вярно?

ВЪПРОСИ:

1. Защо рационализмът е определен като "догматизъм", а емпиризмът - като "скептицизъм"?
2. Каква е разликата между сетивния наглед и разсъдъчната мисъл за предмета на познанието?
3. Защо антиномиите са граници на познанието?

ЗАДАЧИ:

1. Направете самостоятелно упражнението: догматизъм, скептицизъм и критика (стр. 125)
2. Запознайте се самостоятелно с антиномиите на Кант и ги формулирайте със свои думи (стр. 127)
3. Самостоятелно поработете по Упражнения и задачи:Рационализъм Vs. Емпиризъм.

Има заблуди, които не могат да се опровергаят, затова на заблудения ум дайте такива знания, че да се просвети и тогава заблужденията ще изчезнат от само себе си. 

Имануел Кант