Философия: натурфилософия и метафизика - 10 клас

1. Натурфилософия - космос и първоначало

Философията възниква с прехода от мита към логоса. Митологичното мислене описва света като фантастичен разказ за богове и герои, обожествяване на небесни тела и природни явления, което нататък води до появата на религията. Първите философи тръгват по друг път, те се стремят да изградят една рационална картина на света чрез логоса (разумното слово), което е начало на научното мислене, търсещо обяснение на света и нещата в него. 

Първите теории са наивни, но напредничави за своето време със своята умозрителност. Първите философи се опитват да обяснят две неща - космоса и първоначалото (архе) на всичко съществуващо. Познанието за света изисква разбиране на неговото единство. За обяснението на света послужили натрупаните конкретни знания, които се отнасят до заобикалящия свят и неговата природа. Това не било възможно чрез мита. В резултат на усилията си първите философи се определят като натурфилософи. Натурфилософията е философия на природата.

Космосът е единно цяло на всички съществуващи отделни неща в него, а не просто тяхна сума. Космос - ред, порядък, устройство. В устроения космос (мирозданието) нещата не са разпилени, а следват реда на съществуването - от възникването до гибелта си. Нещата не се раждат от нищото, а от първоначалото (архе). Философите имат различни възгледи за първоначалото. Талес посочва водата, за Анаксимен първоосновата е въздухът, за Хераклит - огънят, за Емпедокъл - четирите стихии (земя, въздух, огън, вода), а Анаксимандър приема за първоначало безпределното (апейронът).

 

„Повечето от първите философи смятаха, че начала на всички неща са само онези, които съществуват във вид на материя. Те твърдят, че елементът и началото на нещата са това, от което са съставени всички те, от което се появяват най-напред и в което се разрушават накрая, като същността му е устойчива... Поради това смятат, че нищо не възниква, нито изчезва, защото тази природа се запазва винаги... Защото винаги има една природа, която е една или няколко, и докато другите неща възникват от нея, тя самата се запазва. Обаче когато става дума за броя и вида на това начало, мненията на философите се различават. Така Талес, който е начинател на този вид философстване, твърди, че такъв елемент е водата... Вероятно той е предположил това, защото е забелязал, че онова, което подхранва всички същества, е влажно, и че самата топлина възниква от влажното и живее с него. А това, от което възниква кое да е нещо, е начало на всичко... Анаксимен поставя въздуха преди водата... Според Хераклит от Ефес това е огънят, а Емпедокъл приема за начала и четирите, като прибавя на четвърто място след споменатите и земята. Той твърди, че те са устойчиви и никога не възникват...“

Аристотел, Метафизика

 

 

2. Раждането на метафизиката - от природа към битие

 Философите започват да различават две отделни страни на космоса. Едната е веществена и сетивно възприемаема (архе), а другата е действаща в самия космос и чрез нея всичко е съгласувано и подредено (логос). Архе определя природата, а логосът - организацията на космоса. 

Възниква обаче и въпросът за познанието. Познанието за отделното е чрез сетивата, а за всеобщото - е по силите на ума. Философията стига до едно пределно общо понятие - битие, защото то е тъждествено на мисленето. Тук започва метафизиката.

Метафизиката се занимава с принципите на съществуването на света, субстанцията, същността, причинността, необходимостта, пространството, времето и др.

3. Субстанцията (основата) на света - идеализъм и материализъм

а) двата свята на Платон - идеите (оригинали) и сенките (предметите). Идеята е субстанция.

б) светът е един, но според Аристотел има две субстанции - материя и форма

Самостоятелно прочетете за философиите на Платон и Аристотел. 

Задача №1. Проучете произхода на понятието "метафизика".

Прочете в учебника темите 3-1 (стр. 84) и 3-3 (стр. 89).