Светът като единно битие (упражнение) - 10 кл.

1. Текстове за размисъл - определете различията в схващанията за битието

„Има битие, а небитие въобще няма. Това е достоверният път и той ни доближава до истината. Мисълта и битието са едно и също. Необходимо е да се каже и да се мисли това, че само битието съществува. Защото неговото съществуване е възможно, докато съществуването на небитието е невъзможно. Битието не е породено и не се подчинява на смъртта. Всичкото е цяло, то е безкрайно, неподвижно и еднородно. То е всичко в настоящето. То е без прекъсване едно.“

Парменид, За природата

„Левкип и неговият приятел Демокрит учат, че елементите са пълното и празното, като наричат едното от тях битие, а другото - небитие. От тези две неща те наричали пълното и плътното битие, а празното и рядкото - небитие. Според тях тези елементи са причина за нещата като материя. И както някои смятат, че подлежащата същност е една, и показват, че всичко останало възниква чрез нейните състояния (след като са приели, че разреждането и сгъстяването са начала на измененията), така и те смятат, че разликите са причина за останалите неща. Те казват, че тези разлики са три: форма, ред и положение.“

Аристотел, Метафизика

2. Митът (алегорията) за пещерата

В книга VII на произведението си Държавата Платон описва пещера, в която група затворници винаги са били оковани неподвижно така, че гледат единствено към стената пред тях. Не могат да видят кой стои зад тях, нито изхода на пещерата, който е зад гърба им. Зад тях има огън, а между затворниците и огъня има пътека, по която ходят хора, носещи предмети на главите - „фигури на хора и животни, направени от дърво, камък и други материали“. Хората, които се движат, си говорят. Гласовете им отекват в пещерата, а на окованите се струва, че сенките, които играят по стената, говорят. Всички гледат сенките на стената и за тях това е животът, тъй като това е всичко, което са виждали и чували.

Но един от тях е освободен, отделя се от другите и се обръща назад. Вижда, че тече процесия на носене на предмети зад него и разбира, че тази процесия е нещо различно от сенките. Той първо излиза от сенките на действителността, после влиза в процесията и накрая достига до края на пещерата. Така узнава действителния свят: залято от светлината на слънцето небе.

Въпроси:
- Какво представлява пещерата?
- Кои са оковани в нея?
- Кои са истинските неща?
- Как окованите се отнасят към сенките?
- Защо окованите смятат сенките за истински неща и не са склонни да извървят пътя до изхода?

Виж в блога още "Платон: Митът за пещерата".

3. Резюме

В стремежа си да обоснове единството на света, философията стига до възможно най-теоретичния си предел — метафизиката. В подхода към него се изясняват въпросите за пътя и логоса, за битието и небитието, за истината и противоречието. Самата метафизика се опитва да изясни въпроса за онова, което има само битие (вечно и неизменно) и от което произтича съществуването на всяко нещо (ограничено, преходно и изменчиво). Платон предлага концепцията за двата свята (на идеите и на сенките), а Аристотел - за двете същности (инертна материя и активна  форма).

Метафизиката е дял от философията, който се занимава с „първичните принципи“ и „съществуването“. Централен клон на метафизиката е онтологията, която изследва основните категории на съществуващото и как те се отнасят една към друга.
Терминът метафизика понякога се употребява като синоним на философия. Това е заглавие на съчинения на Аристотел, в които той разглежда това, което можем да познаем едва след конкретните природни неща, което е в основата им, следователно е и първото в себе си, поради което се нарича и „първата философия“; от Късната античност и Средновековието – име на съответната философска дисциплина изобщо. В този смисъл метафизиката е основната философска наука, в която трябва да търсим всички философски дисциплини. Тя е науката, която има за задача да изследва съществуващото като такова в качеството му на предмет, както и елементите и фундаменталните условия на всичко съществуващо изобщо, тя представлява големите области и закономерности на действителното и търси трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и проявите.

Преходна тема: Философия: натурфилософия и метафизика