Платон: Митът за пещерата

Древногръцкият философ Платон в книгата си „Държавата“ разказва мит, според който почти всички хора на света цял живот прекарват в Пещера с оковани вратове. Те не могат да въртят главите си и виждат само това, което се намира пред тях. Зад тях огън осветява дъното на пещерата, а между тях и огъня има стена. Покрай стената пък минават хора, които носят различни вещи, стърчащи над стената: статуи на хора и фигури на животни, направени от камък или дърво. Затворниците през целия си живот виждат върху стената само сенките на тези предмети, създадени от сиянието на огъня, и не възприемат за истинно нищо друго, освен тези сенки.

Ако някой от тях бъде освободен, най-напред трябва да свикне с шокиращата за него гледка в огъня и към онези предмети, чиито сенки дотогава е гледал и смятал за истински. След като свикне с факта за Пещерата и започне да се ориентира в нея, ще открие, че има стъпала, които водят до изхода. Ако положи голямо и продължително усилие, той ще може да излезе от света на сенките и излезе от пещерата. Там, на свободната земя, ще трябва дълго време да свиква с блясъка на ярката светлина, която в началото ще ослепява очите му.

След като свикне със светлината, ще може да наблюдава спокойно самите неща такива, каквито са: земята, дърветата, небето... Едва тогава той би могъл да види слънцето такова, каквото е в действителност с разбрането, че то управлява всичко. Веднъж след като е осъзнал това, този човек не би могъл да се върне в Пещерата, за да живее, както преди. Но, изпитвайки съчувствие към своите оковани другари, той ще се върне при тях за да ги убеждава, че това, което гледат и слушат, е илюзия и че истината за нещата трябва да се търси извън Пещерата.

Болшинството затворници няма да му повярват - ще му се присмиват, ще го критикуват или ще го убият, за да млъкне. Въпреки това той може да успее да спомогне за освобождаването на още смели хора...

ТЪЛКУВАНЕ

ОНТОЛОГИЧНО: пещерата представлява материалния свят със своето разнообразие на предмети, вещи, същества, всички с тленните, преходни и затова илюзорни тела и форми. Светът извън пещерата е онова, което Платон нарича свят на Идеите – т.е. духовният свят,в който най-висша е идеята за доброто и където съществуват вечните и непреходните причини и принципи.

ГНОСЕОЛОГИЧНО: в материята на пещерата няма трайно познание, всичко е по-малко или повече илюзорно. Който желае да постигне висше познание, което е непроменяемо и трайно валидно, трябва да издигне своя ум до света на Идеите.

ПОЛИТИЧЕСКО: затворниците не са единствените в пещерата. Има и такива, които ходят покрай стената с предметите и допринасят активно за създаването на илюзията. Оставят хората в техните окови и даже се възползват от този факт. Така наречените „господари на пещерата“ могат да бъдат разгледани като скритите управници, които дърпат конците на експлоатацията, бедността и невежеството.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Митът за пещерата е мит (алегория) за човешката душа, пленена в оковите на материята и замаяна от илюзиите на материалния свят. Но тя изпитва естествено желание за освобождение и за познание. Веднъж щом душата съзре доброто и истината, тя винаги ще се стреми към тях.

....

Надявам се колегите от Новия акропол да простят, че заимствам текста, редактирайки и адаптирайки го за нашите цели, ползвайки материала - Мит: Пещерата на Платон. :)

Глобалните проблеми на съвременността - 11 клас (ЗИП)

Всяка година Световният икономически форум провежда допитване за най-големите проблеми на модерното общество. В него участват повече от 31 000 души от 186 страни на възраст между 18 и 35 години. През 2017 г. тази възрастова група постави климатичните и екологичните проблеми на първо място. Класацията на най-горещи проблеми в световен мащаб за 2017 г. е такава:

1. Климатични промени/унищожаване на природата
2. Война
3. Дискриминация и неравенство
4. Тотална бедност
5. Религиозни конфликти
6. Правителствена корупция
7. Замърсяване на храната и водите
8. Липса на образование
9. Безопасност и здравеопазване

10. Липса на работа и икономическо развитие

91% са посочили, че вярват, че хората са най-важният фактор в ускорението на глобалното затопляне и промените в климата, като 78.1% от анкетираните са готови да променят начина си на живот, за да помогнат на природата и планетата.

Информацията може да не е 100% актуална за 2020 г. Какви проблеми бихте посочили още?

 

Войната и мирът като проблеми на човешкото съществуване - 11 клас ЗИП

1. Какво е войната?
- въоръжен сблъсък между държави. Хуго Горций;
- първоначално състояние - "война на всеки срещу всеки". Томас Хобс;
- продължение на политиката с други средства. Клаузевиц;
- борба за територии и ресурси;

2. Видове войни
- справедлива и несправедлива;
- свещена - по религиозни причини;

- публична (между държави) и частна (между групи граждани);

- локална, регионална, глобална.

3. Светът на войната
а) начало
- обявяване, ултиматум, военни действия;
- прекратяване на дипломатическите отношения.

б) арена
- район на войната - сумарната територия на воюващите;
- театър на военните действия, фронт.

в) участници
- сражаващи се (комбатанти) - командир, войнски знаци, оръжие, устав;
- несражаващи се - мирно население.

г) средства
- конвенционални, разрешени.

д) предели
- ограниченост във време и пространство.

4. Острови на мира и войната
- парламентьорство;
- неутралитет;
- край на войната - мир, покоряване.


Въпроси:
1. Какво се разбира под понятията гореща и студена война?
2. Терористичната група войнско формирование ли е?
3. Партизаните считат ли се за участници във войната наред с редовната армия?
4. Кои средства за водене на война се считат за неконвенционални и забранени? (проучи!)
4. Каква е разликата между парламентьорство и дипломация?
5. След Втората световна война се създава организация, която е загрижена за световния мир и сътрудничеството между народите. Коя е тази организация? (проучи!)

Смисълът на живота - 11 клас (ЗИП)

1. Целите и смисълът на живота

а) цел - всеобщата цел е завършек на онова, което отсега желаем като цяло и завършено. Това е цялост на живота и съществуването. Стремежът към завършеност е отличителна характеристика на човека. Целта определя границите на смисъла на живота. 

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечите му“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери

Целта се свързва с мотивираните ни усилия към успеха (планирания резултат), които осмислят нашите действия.

б) смисъл на живота - основно етическо понятие, чрез което се изразява целостта на човешкото съществуване. Философите схващат смисъла по различни начини: щастие, дълг, успех, радост от познанието, любовта към Бога и др. За човека е свойствено да се стреми към всеобща цел и в съзнателния си живот да има опорна точка.

2. Предопределеност, случайност, съдба - философски възгледи за свободата

а) детерминизъм

- всичко е предопределено, защото има причина. Действията на човека са обусловени, поради което той няма възможността за избор и свободната му воля е невъзможна. Случва това, което е писано.

б) индетерминизъм

- всичко е случайно, действията не са предопределени. Една причина може да води до различни следствия, а всяко действие може да е независимо от своята причина. Нищо не избираме, не прилагаме воля, а само установяваме случващото се. Всичко е по волята на случая.

в) решението на Кант

- свободната воля се ръководи от моралната, а не от природната необходимост;

- причинността е в царството на природата, но отвъд него е царството на целите и свободата.

3. Смисъл на живота според християнството

- човешкият живот не е случаен, не е по заслуга, а дар по благодат;

- човек като венец на творението е свободен как да постъпи с този най-ценен дар;

-  когато човек съхранява дара, запазва смисъла на живота си;

- когато човек отхвърля дара (грехопадение), губи смисъла;

- грехопадението обрича човека на смърт.

4. Спасението (сотериология) и възстановяването на смисъла

- животът е първичен за човешката природа;

- с вярата, че смъртта може да бъде победена, човек се надява да придобие вечен живот;

- в надеждата на спасение човек намира смисъл в съществуването си;

- човек не може сам да се спаси без помощта на Бога;

- Бог отива при вярващия човека, за да му помогне.

Вижте още темите:

Личността и нейното социално битие

Щастието и смисълът на живота

Въпроси:

1. Лекомислено е твърдението да се радваме на живота, а не да търсим неговия смисъл?

2. Ако не знаем какъв е смисълът, поне можем ли да знаем в какво се състои той, какво го определя?

3. Има ли нещо общо между кантианството, екзистенциализма и ницшеанството по отношение на смисъла на живота?

Мисия, стратегия и лични постижения - 11 клас (ЗИП)

1. Мисия
- целенасоченото направление в живота;
- динамичната реализация на смисъла на живота;
- да реализираме себе си в живота, съобразно разбирането ни за неговия смисъл;
- чрез мисията се реализираме пълноценно в живота;
- да изживеем пълноценен живот е най-важната ни задача;
- мисията не е нещо, което даваме в замяна на нещо, тя е заложена в нас.

2. Стратегия
- начинът и действията, по които възнамеряваме да постигнем целите си;
- мисията съдържа цел, но двете понятия не са синоними;
- целта е планираният резултат.

3. Лични постижения
- успешните стъпки в живота, които ни мотивират да продължаваме да следваме мисията си.

Прочетете самостоятелно "Закон за мисията в живота"

Из „22 неоспорими закона на съвършеното здраве“ от Грег Андерсън

Най-изумителното същество е човекът. Отначало той жертва здравето си, за да спечели пари. После харчи парите си, за да възстанови здравето си. При това той толкова се тревожи за бъдещето, че никога не успява да се наслади на настоящето. Той не живее нито в бъдещето, нито в настоящето. Живее като че ли никога няма да умре, а умирайки съжалява за начина, по който е живял.

Тензин Гяцо, 14-ят Далай Лама

ВЪПРОСИ:

1. Как разграничаваме мисия и смисъл?

2. Ако смисълът на живота е щастието, а нищо не правим, за да го постигнем, тогава как ще се почувстваме, когато изведнъж осъзнаем, че не изпълняваме мисията си?

3. Според екзистенциализма, смисълът се променя, но винаги го има - как това се съотнася с идеята за мисия?

Защо съществуваме? Защо живеем? (разни бележки)

1. Нуждата от смисъл
- причини да живееш;
- съдържание на живота;
- мотивация и вдъхновение;

- смисъл и щастие;

- етика на смисъла (хедонизъм, евдемонизъм, ригоризъм, аскетизъм);

2. Логотерапия - терапия чрез откриване на смисъл (Виктор Франкъл)
- творческа работа, извършване на дело;
- преживяване на нещо или среща с някого;
- отношение към страданието (всяко зло - за добро);
- смисълът е индивидуален и променлив, но винаги го има (екзистенциализъм).

3. Какво носи смисъл?
- любов;
- семейство;
- хоби;
- откривателство;
- предизвикателство;
- духовност;
- наука.

4. Холсти манифест (Holstee Manifesto) за важните неща в живота
Това е твоят живот.
Прави нещата, които обичаш, и ги прави често.
Ако нещо не ти харесва, промени го.
Ако не си харесваш работата, напусни я.
Ако не ти стига времето, спри да гледаш телевизия.
Ако търсиш любовта на живота си, по-добре спри; тя сама ще те намери, когато започнеш да правиш неща, които обичаш.
Спри с прекалените анализи, животът е простичък.
Всички емоции са красиви.
Когато се храниш, радвай се на всяка една хапка.
Отвори съзнанието, ръцете и сърцето си за нови неща и хора, нашите различия ни обединяват.
Попитай следващия човек, който срещнеш, каква е неговата страст и сподели вдъхновяващата си мечта с него.
Пътувай често; да се изгубиш ще помогне да откриеш себе си.
Някои възможности идват само веднъж, грабни ги.
Смисълът на живота е в хората, които срещаш, и нещата, които създаваш с тях, затова излез навън и започни да създаваш.
Животът е кратък.
Живей мечтата си и бъди напълно открит за нещата, в които истински вярваш.

(превод: Уча.се)

Религиозни и философски схващания за света - 11 клас.

1. Светоглед, картина на света

Терминът "картина на света" за първи път е използват от физиците от края на 19-ти и началото на 20-ти век, за да опишат физическата картина на света. Но въпросът за картината на света е задаван от най-дълбока древност.

2. Антични философски схващания

а) Платон
- неговото разбиране за света е свързано с обособяването на две сфери. Първата е феноменална. Това е сферата на видимото. Втората сфера е отвъд видимото (мета феноменална) и сферата на умопостигаемото, тоест това, което е уловимо само от интелекта. Според Платон това е светът на идеите;
- материалните неща са сенки на идеите;

б) Аристотел
- разделя човешкото знание на три вида – теоретично (т.е. „наука“), техническо (занаяти и изкуства) и практическо (морала и политика). В съответствие с това разделение той говори и за три вида науки (epistemai) – теоретически, технически и практически. Целта на теоретическите науки е знанието заради самото знание. Целта на техническите науки е създаването на красиви и полезни предмети. Целта на практическите науки е постигането на доброто за индивида (сферата на морала) и за обществото (сферата на политиката). Той поставя основите на рационализма, като разработва нов метод за познание – логика;

- най-важни науки за Аристотел са метафизика, физика и математика. Метафизиката изследва първите причини и висшите начала на всички неща.

3. Средновековни религиозни схващания

- Средновековие - доминира християнството, което формира системата от ценности и възгледи за света.

- представата за бога - висше лично начало, внасящо порядък, съгласие и закон във всичко.  Богът е началото и създателят на всичко.

- характерка черта на творение е, че то е сътворено от нищото чрез чудото;

- Бог не твори света по подобие на античните божества, той твори чрез словото.

- словото (логосът) е светлината на света.




Статия: Религията, философията и науката в началото на третото хилядолетие, Алексей Осипов (Осипов, А. „Религия, философия, наука на пороге III тысячелетия” – В: Журнал Московской патриархии, 1, 1999, с. 75-80 )

Светът на религията. Десетте най-разпространени религии - 11 клас (ЗИП)

 

През 1950 г. по инициатива на ООН е взето решение всяка трета неделя от месец януари да се отбелязва като Световен ден на религията (World Religion Day). Инициатор е националният орган на вярата на Бахаи в САЩ. Бахайството изповядва съществуването на един Създател Бог и единството на цялото човечество, е религиозно учение основано през 19-ти век. Идеята на този ден е да покаже единната същност на всички съществуващи религии по света, че „религията трябва да служи за единението на хората на планетата”.

В света съществуват хиляди религиозни общности изповядващи най-различни мирогледи, като най-разпространените религии са три. Това са християнството, ислямът и будизмът, която е и най-старата измежду трите. Освен тях са разпространени и много местни (национални, племенни) вероизповедания, сред които са тези на индусите, китайската народна религия, конфуцианството, шинтоизмът, юдаизмът и др. Според някои оценки в света съществуват около 4 200 религии. На територията на Република България са регистрирани над 100 вероизповедания. През 1991 г. като член на ООН, страната ни подписва Декларация за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност и убеждения.

Типологии (класификации) на религиите - 11 кл. ЗИП

1. Морфологични типологии (т.е. по форма на представяне)
а) монотеистични и политеистични религии;
б) откровени и естествени религии;
в) световни и национални (регионални) религии;

2. Генеалогична типология на Хегел.
а) естествена религия
- непосредствена религия - магизъм;
- религия на раздвояването на съзнанието в себе си (дуализъм) - даоизъм, индуизъм, будизъм;
- религия на свободата - добро и зло (зороастризъм), страдание (сирийска, финикийска р.), загадка (египетска р.);
б) религия на духовната индивидуалност - възвишено (юдейска), красота (древногръцка), разсъдък (древноримска);
в) абсолютна религия (християнство).

3) Генеалогична типология на Макс Вебер
а) магически религии (магизъм);
б) култови (ритуални) - жречески религии;
в) религии на закона - юдаизъм;
г) етически религии - религии на спасението (християнство).


Изтеглете си pdf-файла - Светът на религиите. Там в 24 страници подробно са разгледани конспектираните вече теми.

Вяра и разум - 10 клас

В християнството съществуването на Бога е една от проблематичните теми на философската мисъл. Тази спорна тема се превръща в поле за изява на теолози и философи. Тома Аквински, Анселм Кентърберийски, Рене Декарт, Имануел Кант и др. са автори на оригинални аргументи. Проблемът е, че вярата има значение за духовния живот на човека, но човекът е също така разумно същество, което естествено има право да се опитва да разбере основанията на вярата.

1. Аргументи на Тома Аквински

- в света има движение, следователно трябва да има първодвигател (космологично доказателство);

- има причини, следователно има първопричина;

- възможност и необходимост - Бог съществува по необходимост, за бъдат нещата възможни;

- степени на съществуване - от съвършенството на божественото битие произтичат всички неща от духовното до материалното;

- целесъобразност (телеологично доказателство) - в природата има ред, но тя е лишена от съзнателна воля, поради което целесъобразността трябва да произтича от божествена свръх-природна воля.

2. Онтологично доказателство (онтос - битие, съществуване) - Анселм, Декарт

- Всеки мисли Бог като най-съвършено същество, но ако Бог съществува само в несъвършения човешки ум, тогава няма как да е съвършен толкова, колкото си го мислим; следователно, щом го мислим като съвършен, той съществува по необходимост именно такъв (Анселм);

- Когато останем насаме със своите мисли, сред тях ще открием идеята за Бог и тя е достатъчна, за да докажем неговото битие. Ако Бог не съществува, тогава идеята за него има недостък (Декарт);

3. Облогът на Блез Паскал

- предпочитам да вярвам, че Бог съществува и да живея праведно, защото бих спечелил Рая, а в случай, че той не съществува, тогава не губя нищо.

4. Съмненията на разума
а) Боговете са в резултат на обожествяването на полезното. Продик
- анимизъм - одухотворена природа;
- обожествяване на човешки качества.
б) Боговете са човекоподобни (антропоморфни). Ксенофан
- ако съществува Бог, то той може да бъде само един.
в) Боговете са обожествени царе и герои. Евхемер
г) Бог е идеал на разума (Им. Кант)
- няма доказателство или опровержение за съществуването на Бога;
- идеята за Бога е необходима от нравствена гледна точка;
- идеалът е необходим, защото поражда стремежа на човека към съвършенство.
д) Няма нужда от доказателство. Хегел 
- божественото битие е безвъпросно ясно.
- спорът за битието на Бога е недоразумение.
- щом казваме "Бог е", той придобива битие.
- Какво е Бог? - това е трудният въпрос.

Указания за работа:

 Подробно можете да прочетете в учебника темата "Вяра и разум", стр. 101-103

Самостоятелно прочетете за трите доказателства за Бога (телеологично, космологично, онтологично) на стр. 106.

Въпроси и задачи:

1. След като вече сте запознати с античната философия, посочете първоизточника на някои от аргументите на Тома Аквински. ...............................................

2. Ако човек вярва, нуждае ли се от доказателства? ...........................

3. След като човек е създаден "по образ и подобие", това дава ли му правото и свободата да търси разумни основания на вярата в съществуването на Бога? .................................

Митологични представи и предрелигиозни вярвания - 11 клас

Митологични представи и предрелигиозни вярвания

 

1. Митологична теория за произхода на религията

- от митологичните представи (обожествяване на небесни тела и природни явления) се появява култ, който поставя началото на религията

2. Митът - светогледен и културен феномен

- всяка религия има митологични пластове;

- религията е светоглед, необвързан с историчността на човешкото битие; картина на вечното възвръщане, циклично време;

- мит (mithos; сказание предание) - съгласувани представи на хората, техните преживявания и отношение към света;

- митовете са вътрешно единни сказания за боговете, света и всичко в него;

- имат вътрешна логика, различна от логиката на рационалното мислене;

- митът е свещена история, образец за поведението и живота на човека;

- митологичното мислене е символно, сфера на съвпадение на противоположностите;

- в мита се обедняват субективното и обективното, човешкото и божественото.

3. Митология, митологичен светоглед, видове митове

- теогонични - произход на боговете ( "Теогония", Хезиод);

- космогонични - възникване на света (космоса);

- антропологични - поява на човека (Адам и Ева);

- митове за свръхестествено зачатие и чудесно раждане;

- митове за умиращ и възкръсващ бог;

- соларни (слънчеви) митове;

- лунарни - митове за Луната;

- телурични - митове за Майката Земя.

 

4. Предрелигиозни вярвания

- анимизъм (лат. anima - душа) - одушевеност на природата; всяко нещо има душа;

- магизъм - опит за магично въздействие върху природата (пр.: молитва за дъжд);

- фетишизъм - вяра в магичните предмети (фетиши: магическа пръчица, талисман, вълшебни предмети);

- тотемизъм (от индиански "ототем" - "от същия род") - тотемът е покровител на племето; при тотемизма се отъждествяват социалните (родови) връзки с религиозните отношения

- прамотоезим -идеята за един бог е възможно да е предшествала многобожието (политеизма).

 Древногръцка теогония

 Интересни видео-клипове посветени на митологията:

1.  Сътворението На Света | Гръцка Митология

2. 50 Невероятни Факта - Митология
3. Старогръцки легенди и митове, Николай Кун (аудио книга, плейлист)

Ел-книга: Старогръцки легенди и митове, Николай Кун

Въпроси:

1. Съществуват ли съвременни митове? 

2. Поучителни ли са митичните разкази? 
3. Имате ли любим мит от древногръцката митология?

Теоретично познание на религията - 11 клас (ЗИП)

Теоретично познание на религията - 11 клас (ЗИП)

1. Богословие (теология)

- систематизирано изследване и тълкуване на свещения текст;

- всяка религия си има своя теология;

- теизъм - основа на теологията: Бог присъства в мисълта на човека и влияе на света.

2. Философия на религията

а) философска теология

- онтологично доказателство за съществуването на Бога;

- телеология - целта на съществуването;

- космогония - възникване на космоса;

- космология - космически ред;

- антропология - природа на човека;

- деизъм - създателят не влияе на света;

- логосът е божия премъдрост (софия);

б) философско религиознание

- същност на религията, религиозно съзнание, религиозен език;

- религиозен опит, религиозни символи.

3. История на религиите

- изследва появата и развитието на религиите;

- евхемеризъм - боговете са обожествени в представите на хората царе и герои.

4. Феноменология на религиите

- религиозните феномени се описват, а не се обясняват (въздържане от съждение);

- разделяне на сакралното (свещеното) от профанното (Мирча Елиаде);

- изследване на вътрешната структура на религиозния феномен (поклонения, хаджилък);

- йерофания - показване на свещеното.

5. Психология на религията

- корените на религията са в човешката психика (емоционална сфера).

6. Социология на религията

- религията се разглежда във връзка със социалната свързаност и социалния опит;

- религията внася ред, рационалност в ирационалния хаос на ежедневието;

- цел на религията - активното отношение на човека.

7. Културна антропология

- религията е компонент на културата;

- човекът е творец на културни и религиозни феномени.

Въпрос №1. В урока се разгледаха понятията теизъм и деизъм. Проучете самостоятелно понятията монотеизъм, политеизъм, хенотеизъм, катенотеизъм и атеизъм.

Въпрос №2. Какви са аргументите на Тома Аквински за съществуването на Бога? (проучи)

Интересно  видео по темата: Религиозни изследвания

Що е религия? Компоненти на религията - 11 клас (ЗИП)

Що е религия? Компоненти на религията - 11 клас (ЗИП)

1. Същност на понятието

- религия (лат. religio) - religare, relego - свързвам отново, събирам отново

- изразява разбирането за възстановяването на връзката между човека и Бога

- възсъединяване на човешкото и божественото