Реализиране правата на човека на глобално, европейско и регионално ниво - 11 кл.

  

1. Реализация на идеята за правата на човека
- резултат от дълъг исторически процес (Магна Харта, XIII в., Англия; Декларация за правата на човека и гражданина, 1789 г., Франция);
- развитие на юридическата наука (юриспруденция) и практика;
- правата на човека - основен принцип на международното право;
- идея за универсален механизъм за защита на човешките права (след ВСВ);
- гарантиране и признаване на правата на човека от Конституцията.

2. Всеобща декларация за правата на човека (10.12.1948, ООН)
- защита на правата на човека в глобален мащаб;
- има историческо, правно и психологическо значение;
- утвърждава основни права, ценността на личността и достойнството на човека;
- обхваща цялата палитра от права и свободи на човека;
- общ стандарт за целите, по които да работят държавите;
- ООН следи за спазването на правата и свободите в отделните страни;

3. Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи (1950, Съвет на Европа)
- влиза в сила в 1953 г. и има задължителен характер;
- урежда граждански, политически и лични права;
- държавите са длъжни да гарантират осъществяването им в пълен обем;
- контролът се осъществява от Европейският съд по правата на човека в Страсбург;
- Конвенцията не включва икономически, културни и социални права.

4. Конвенция за правата на детето (1989)
- дете е всяко човешко същество под 18 г.;
- гарантира правата на човека на децата;

5. Конституционни права на гражданина в Република България (1991)
- равенство на всички без оглед на раса, пол, народност, етнос, религия;
- права на личността - права на човека + права на гражданина;
- права на гражданина - право на: живот, лична свобода, неприкосновеност, собственост, сдружаване, участие в управлението;
- предимство в конституцията имат индивидуалните права - ценност на личността.

6. Омбудсман ("обществен защитник")
- за пръв път се появява в Швеция кралски омбудсман (1713) и парламентарен омбудсман (1810);
-  ангажира институциите със спазването на човешките права;
- увеличава стабилността на гражданското общество;
- увеличава доверието на гражданите в институциите;
- част от институционалния механизъм на модерната държава за защита на човешките права;
- омбудсманът съдейства за отстраняване на неправомерни или несправедливи действия на администрацията спрямо гражданите;
- разглежда и реагира на жалби на граждани във връзка с нарушаване на човешки права;
- Закон за омбудсмана (2003).