Ако някой от тях бъде освободен, най-напред трябва да свикне с шокиращата за него гледка в огъня и към онези предмети, чиито сенки дотогава е гледал и смятал за истински. След като свикне с факта за Пещерата и започне да се ориентира в нея, ще открие, че има стъпала, които водят до изхода. Ако положи голямо и продължително усилие, той ще може да излезе от света на сенките и излезе от пещерата. Там, на свободната земя, ще трябва дълго време да свиква с блясъка на ярката светлина, която в началото ще ослепява очите му.
След като свикне със светлината, ще може да наблюдава спокойно самите неща такива, каквито са: земята, дърветата, небето... Едва тогава той би могъл да види слънцето такова, каквото е в действителност с разбрането, че то управлява всичко. Веднъж след като е осъзнал това, този човек не би могъл да се върне в Пещерата, за да живее, както преди. Но, изпитвайки съчувствие към своите оковани другари, той ще се върне при тях за да ги убеждава, че това, което гледат и слушат, е илюзия и че истината за нещата трябва да се търси извън Пещерата.
Болшинството затворници няма да му повярват - ще му се присмиват, ще го критикуват или ще го убият, за да млъкне. Въпреки това той може да успее да спомогне за освобождаването на още смели хора...
ТЪЛКУВАНЕ
ОНТОЛОГИЧНО: пещерата представлява материалния свят със своето разнообразие на предмети, вещи, същества, всички с тленните, преходни и затова илюзорни тела и форми. Светът извън пещерата е онова, което Платон нарича свят на Идеите – т.е. духовният свят,в който най-висша е идеята за доброто и където съществуват вечните и непреходните причини и принципи.
ГНОСЕОЛОГИЧНО: в материята на пещерата няма трайно познание, всичко е по-малко или повече илюзорно. Който желае да постигне висше познание, което е непроменяемо и трайно валидно, трябва да издигне своя ум до света на Идеите.
ПОЛИТИЧЕСКО: затворниците не са единствените в пещерата. Има и такива, които ходят покрай стената с предметите и допринасят активно за създаването на илюзията. Оставят хората в техните окови и даже се възползват от този факт. Така наречените „господари на пещерата“ могат да бъдат разгледани като скритите управници, които дърпат конците на експлоатацията, бедността и невежеството.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Митът за пещерата е мит (алегория) за човешката душа, пленена в оковите на материята и замаяна от илюзиите на материалния свят. Но тя изпитва естествено желание за освобождение и за познание. Веднъж щом душата съзре доброто и истината, тя винаги ще се стреми към тях.