Смисълът на живота - 11 клас (ЗИП)

1. Целите и смисълът на живота

а) цел - всеобщата цел е завършек на онова, което отсега желаем като цяло и завършено. Това е цялост на живота и съществуването. Стремежът към завършеност е отличителна характеристика на човека. Целта определя границите на смисъла на живота. 

„Човек е толкова голям, колкото са големи мечите му“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери

Целта се свързва с мотивираните ни усилия към успеха (планирания резултат), които осмислят нашите действия.

б) смисъл на живота - основно етическо понятие, чрез което се изразява целостта на човешкото съществуване. Философите схващат смисъла по различни начини: щастие, дълг, успех, радост от познанието, любовта към Бога и др. За човека е свойствено да се стреми към всеобща цел и в съзнателния си живот да има опорна точка.

2. Предопределеност, случайност, съдба - философски възгледи за свободата

а) детерминизъм

- всичко е предопределено, защото има причина. Действията на човека са обусловени, поради което той няма възможността за избор и свободната му воля е невъзможна. Случва това, което е писано.

б) индетерминизъм

- всичко е случайно, действията не са предопределени. Една причина може да води до различни следствия, а всяко действие може да е независимо от своята причина. Нищо не избираме, не прилагаме воля, а само установяваме случващото се. Всичко е по волята на случая.

в) решението на Кант

- свободната воля се ръководи от моралната, а не от природната необходимост;

- причинността е в царството на природата, но отвъд него е царството на целите и свободата.

3. Смисъл на живота според християнството

- човешкият живот не е случаен, не е по заслуга, а дар по благодат;

- човек като венец на творението е свободен как да постъпи с този най-ценен дар;

-  когато човек съхранява дара, запазва смисъла на живота си;

- когато човек отхвърля дара (грехопадение), губи смисъла;

- грехопадението обрича човека на смърт.

4. Спасението (сотериология) и възстановяването на смисъла

- животът е първичен за човешката природа;

- с вярата, че смъртта може да бъде победена, човек се надява да придобие вечен живот;

- в надеждата на спасение човек намира смисъл в съществуването си;

- човек не може сам да се спаси без помощта на Бога;

- Бог отива при вярващия човека, за да му помогне.

Вижте още темите:

Личността и нейното социално битие

Щастието и смисълът на живота

Въпроси:

1. Лекомислено е твърдението да се радваме на живота, а не да търсим неговия смисъл?

2. Ако не знаем какъв е смисълът, поне можем ли да знаем в какво се състои той, какво го определя?

3. Има ли нещо общо между кантианството, екзистенциализма и ницшеанството по отношение на смисъла на живота?