Как работи Европейският съюз? Институции.

ОЩЕ по темата: Институции и други органи на ЕС.

Аз и моята гражданска позиция

1. Гражданинът и неговите отговорности (задължения)
- гражданството се заключава в правните отношения между гражданина и държавата;
- лични отговорности - грижа за себе си и семейството, отглеждане на децата, зачитане правата на другите, спазване на морала;
- обществени отговорности - спазване на закона, плащане на данъци, информираност и участие в решаване на обществени въпроси.

2.  Измерения на активно гражданство
- политическо - политически права и отговорности;
- икономическо - участие в пазара на труда и в потреблението на стоки и услуги;
- социално - отношения между хората, лоялност и солидарност;
- културно  -  съзнание за общо културно наследство и споделяне на демократични ценности;
- практическо - изразяване на гражданска позиция по обществени въпроси;
- активното гражданство е основа на демокрацията.

Гражданството е практика - изразяване на позиция по обществени въпроси, активно участие чрез граждански инициативи в обществения живот, участие във формална или неформална организация и др.

3.  Демократично ангажиране
- начин на осъществяване на граждански контрол чрез различни форми на активност;
- изразяване на вот на доверие или вот на недоверие (процедурата започва и завършва в парламента);
- участие в неправителствени организации (НПО) - платформа за публично изразяване на различни позиции;
- граждански протести (митинг, манифестация) и неподчинение (несъгласие с изпълнение на определени правила, но без използване на насилие).

Статия: Защо е важно да изразяваме гражданска позиция?

Идеята за единна Европа - 12 кл.

"Единна Европа" - паметник в град Николаев, Украйна

1. Идеи за обединение чрез завоевание - имперски проекти
- Римската империя на Карл Велики (800 г.)
- Свещена римска империя на Отон  I (962 г.)
- Свещена римска империя на германската нация (XV-XIX в.)
- Европейска конфедерация под егидата на Велика Франция (1806 г.), Наполеон
- Третият Райх, Хитлер.

2. Обединение чрез идеи - проекти на мечтатели
- Конфедерация на християнските републики, Пиер Дюбоа
- Съюз на европейските народи срещу турците, крал Ирджи Подебрадски, Чехия, XV в.
- Идея за общ европейски конгрес и съд, Сен-Пиер;
- Договор между европейските държави, Кант;
- Лига на мира (Общество на приятелите на мира и свободата), Париж, 1867 г. - Джузепе Гарибалди, Виктор Юго, Лайош Кошут
- Съединени европейски щати - Джузепе Мадзини, Виктор Юго
- Паневропейска идея, "Паневропейски манифест", Рихард Кундхове-Калерги, 1923-24

3. Етапи и документи

Греховете на Европа

 

Какви са греховете на Европа? Какво не трябва да забравяме, защото паметта за злото трябва да ни прави по-добри? Ето само няколко от най известните и паметни исторически факти:

- Робството, което много столетия остава правно и политически защитено в редица европейски държави;
- Злодеянията на императорите Калигула и Нерон в древен Рим;
- Унищожаване на езически паметници на културата и на Александрийската библиотека от християните;
- Кръстоносните походи и детските кръстоносни походи;
- Злодействата на испанските конквистадори в Северна и Южна Америка;
- Преследванията и процесите на инквизицията;
- Вартоломеевата  нощ;
- Колониалната политика на европейските страни;
- Жертвите на Нацистка Германия или Третия райх;
- Убийствата и унищоженията по време на Сталиновия режим преди, по време на и след Втората световна война;
- Убийствата по време на войната в Косово;
Общо войните в Европа отнемат живота на над 200 милиона души през последните 30 века история.
 

Историята и образът на Европа не са едноизмерни и полирани. Европа е преживяла епохи на слава и величие, но също така позорни и недостойни времена. Разнообразието на една хилядолетна история има своите тъмни страни, които могат да служат за поуки на човечеството. Доблестта ни на европейци изисква да помним и доброто, и лошото, защото те са част от нашата историческа биография.

Европейската идентичност - 12 кл.

1. Граници и произход на названието
- полуостров на Евразия, Европа се разглежда като отделен континент;
- в древногръцките митове Европа е красива девойка, в която е бил влюбен Зевс;
- Европа е символ на красива природа, желано място за много народи;
- първа и първична ценност на Европа е нейната природа и природно разнообразие;
- наследница на близкоизточни култури и източник на модерните американски култури;
- идея за европейско световно гражданство (Кант, Гьоте), европейската идентичност е отделена от останалия свят, но непознаваща вътрешни граници (космополитната идея);
- Eвропа като „духовна форма” и проява на "георизма на разума" (Едмунд Хусерл);
- култура - "култивиране на духа" (cultura anima) чрез образование и възпитание, науки и изкуства (Цицерон)

2. Европейски ценности и идеали
- ценността на индивида: признаването на качеството и таланта на индивида е едно от основните качества на европейската цивилизация;
- Одисей, или за любопитството: митът за Одисей е олицетворение на европейската откритост към нови идеи, възприемчивост към различното и любопитство към света;
- Еразъм и Волтер, или за толерантността: без толерантност една култура е винаги бедна и семпла;
- Сократ, или за свободата и демокрацията: толерантен може да бъде само свободният човек, който желае свободата на другите; израз на воля за демокрация и справедливост;
- Аристотел и ценността на науката: първа европейската култура започва систематичното изследване на света, Аристотел е първият учен на Европа, Европа дава начало на науките, изкуствата и философията в познатия ни вид;
- Херакъл, или волята за успех: волята и решителността са типични за европейското съзнание; Херакъл символизира европейската решимост за преодоляване на препятствия - природни, социални, икономически;
- Русо и общественият договор:  Европа е създала култура на договарянето и договорите; спазването на договорите е гарант за мир и сътрудничество; Европа започва там, където започва да важи принципа "договорите трябва да се спазват";
- прогрес и "век на историзма" - времето е необратимо;
- идеята за правата на човека

Философия и наука през Новото време (XVI-XX в.)

 1. Упражнение: МЕТАФИЗИКА И НАУКА
Прочетете двете твърдения по-долу - А и Б. Сравнете ги и отговорете на въпросите след тях.

А. Светът като цяло, неговата същност и принципи (субстанцията), причинността, всеобщите закони, „чистите“ и безкрайни пространство и време са умозрителни и не са сетивно възприемаеми.

Б. Достъпни за сетивата са конкретните части на света (телата, веществените предмети), тяхната пространствена форма и продължителността на съществуването им. Всичко, което може да се регистрира и да се отчете, е конкретно: неща. събития, причини, проявления на физическите закони,изчисления.

1.1 Кое от двете изказвания характеризира метафизиката и кое - науката?
1.2 Коя от двете реалности предхожда в съществуването си другата?
1.3 Коя от двете реалности може да бъде позната по-лесно и защо?
1.4 Коя от двете реалности трябва да бъде позната първа и защо?
1.5 С какво познанието на всяка от тях превъзхожда познанието на другата?

2. Упражнение: Кое е общото и различното в разбирането за субстанцията в теориите на философите:

а) Рене Декарт:
„Под субстанция ние можем да разбираме само онази вещ, която съществува, без изобщо да се нуждае за своето битие от друга вещ.“
б) Бенедикт Спиноза:
„Под субстанция разбирам това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си... Субстанцията по природа е преди своите състояния... Една субстанция не може да бъде произведена от друга субстанция.“
в) Готфрид В. Лайбниц:
„Монадата... не е нищо друго освен проста субстанция, която влиза в състава на сложните; проста означава, че няма части.“

3. Упражнение: Дадена е поредица от твърдения. Разгледайте всяко едно и определете кои твърдения са плод на Новото време и кои се отнасят до философията на предходни времена

а) Битието е логос, хармонично и прекрасно устроено изваяние, съразмерно живо същество с безупречна вътрешна структура.
б) Светът е съвършен механизъм, прецизно регулиран и настроен и в най-малките си детайли, който работи, подчинявайки се на законите на разума.
в) В природата всичко е свързано и взаимозависимо. Обяснението на природата се опира на физически и математически категории: сила, маса, безкрайност, пространство, време, развитие, материя. Математиката се из¬ползва за обяснение на природни явления и
процеси.
г) Светът е конструиран по законите на механиката. Непознатото е това, което е още неразглобеното или невидимото в безотказно действащата машина.
д) Светът се управлява от Божия промисъл. Пространството е затворено и йерархично подредено и всяко нещо има свое място в света. Земята заема центъра му.
е) Пространството на Вселената е пространство на геометрията - една безкрайна и еднородна среда, недиференцирана, лишена от всякакъв привилегирован център, идентична във всяка една точка.

4. Коментар: Материализъм,идеализъм и дуализъм
Философите до голяма степен спорят не за конкретни неща, а по-скоро за това какви категории неща съществуват. И колкото и лесен да изглежда този въпрос, необичайно трудно е да намерим отговор, с който всички да са съгласни. Но ако опростим нещата, можем да кажем, че се обособяват три доминиращи положения, на които философите прикачват названията материализъм, идеализъм и дуализъм. Материализмът е теорията, според която съществуващото се изчерпва с физическите обекти в пространство¬то - погледнато отблизо, останалото, дори съзнанието или духът, се оказва просто съчетание между физически обекти. Според идеализма съзнанието или духът е всичко, което е - останалото, дори физическото тяло, погледна¬то отблизо, се оказва просто съзнание, или идеи в съзнанието. Дуализмът (вече би трябвало да можете сами да формулирате тази теза) е теорията, според която съществуват два фундаментално различни типа неща в света - обекти и съзнание, никое от което не може да бъде редуцирано или разложено до другото. Робърт Пол Улф

5. Резюме: Философията като метафизика изпълнява три важни задачи:
а) аргументирано да представи картината на единен свят.
б)  да изведе единството на света от всеобща същност (субстанция) и вседействащ закон (логос).
в) да предостави на частните науки единни и всеобщи пътища (методи) за познанието на частите на света и връзката между тях.

Единството и многообразието на света - 10 кл.

 

1. Метафизика и наука
- метафизиката - теоретично ядро на философията;
- метафизиката е универсална наука, изследва най-общите характеристики на битието;
- метафизиката представя картина на света, а с детайлите се занимават частните науки;
- отделните науки възникват от философията;
- знанието за отделна част от цялото се постига чрез сетивата, а знанието за цялото - чрез ума;
- сетивните данни се превръщат в наука, когато са систематизирани.

2. Метафизиката на Новото време (след XVв.)
- метафизиката е методология и светоглед;
- обединяваща функция;
- субстанцията (подпора) е в основата на всичко съществуващо;
- бива материална и духовна;
- материалната субстанция е безкрайна и вечна, но се проявява в крайните неща;
- духовната субстанция (чист разум) - проявява се в познавателната дейност на човека;
- свойство на субстанцията (атрибут) - за духовната това е мисленето, за материалната - протяжността (пространствеността);

3. Наука и метафизика
- науката се нуждае от обоснована картина на света;
- важните въпроси: 1) субстанция (матер. или духовна; 1, 2 или много); 2) форма и съдържание на света (пространство и време); 3) всеобщите закони; 4) източник на познанието (разум или сетива);
- физика и математика стимулират емпиричните науки и дават теоретични обобщения (светоглед);
- отделните части на света изследва физиката, а цялото се описва чрез математиката;
- светът е разумно устроен механизъм;
- физиката замества метафизиката.

Международни и национални механизми за защита на правата на човека - 11 кл.

 Видео материали от Youtube-канала: 300 секунди право

Права на човека и тяхната защита

 

Източници на правото в ЕС

Светът като единно битие (упражнение) - 10 кл.

1. Текстове за размисъл - определете различията в схващанията за битието

„Има битие, а небитие въобще няма. Това е достоверният път и той ни доближава до истината. Мисълта и битието са едно и също. Необходимо е да се каже и да се мисли това, че само битието съществува. Защото неговото съществуване е възможно, докато съществуването на небитието е невъзможно. Битието не е породено и не се подчинява на смъртта. Всичкото е цяло, то е безкрайно, неподвижно и еднородно. То е всичко в настоящето. То е без прекъсване едно.“

Парменид, За природата

„Левкип и неговият приятел Демокрит учат, че елементите са пълното и празното, като наричат едното от тях битие, а другото - небитие. От тези две неща те наричали пълното и плътното битие, а празното и рядкото - небитие. Според тях тези елементи са причина за нещата като материя. И както някои смятат, че подлежащата същност е една, и показват, че всичко останало възниква чрез нейните състояния (след като са приели, че разреждането и сгъстяването са начала на измененията), така и те смятат, че разликите са причина за останалите неща. Те казват, че тези разлики са три: форма, ред и положение.“

Аристотел, Метафизика

2. Митът (алегорията) за пещерата

В книга VII на произведението си Държавата Платон описва пещера, в която група затворници винаги са били оковани неподвижно така, че гледат единствено към стената пред тях. Не могат да видят кой стои зад тях, нито изхода на пещерата, който е зад гърба им. Зад тях има огън, а между затворниците и огъня има пътека, по която ходят хора, носещи предмети на главите - „фигури на хора и животни, направени от дърво, камък и други материали“. Хората, които се движат, си говорят. Гласовете им отекват в пещерата, а на окованите се струва, че сенките, които играят по стената, говорят. Всички гледат сенките на стената и за тях това е животът, тъй като това е всичко, което са виждали и чували.

Но един от тях е освободен, отделя се от другите и се обръща назад. Вижда, че тече процесия на носене на предмети зад него и разбира, че тази процесия е нещо различно от сенките. Той първо излиза от сенките на действителността, после влиза в процесията и накрая достига до края на пещерата. Така узнава действителния свят: залято от светлината на слънцето небе.

Въпроси:
- Какво представлява пещерата?
- Кои са оковани в нея?
- Кои са истинските неща?
- Как окованите се отнасят към сенките?
- Защо окованите смятат сенките за истински неща и не са склонни да извървят пътя до изхода?

Виж в блога още "Платон: Митът за пещерата".

3. Резюме

В стремежа си да обоснове единството на света, философията стига до възможно най-теоретичния си предел — метафизиката. В подхода към него се изясняват въпросите за пътя и логоса, за битието и небитието, за истината и противоречието. Самата метафизика се опитва да изясни въпроса за онова, което има само битие (вечно и неизменно) и от което произтича съществуването на всяко нещо (ограничено, преходно и изменчиво). Платон предлага концепцията за двата свята (на идеите и на сенките), а Аристотел - за двете същности (инертна материя и активна  форма).

Метафизиката е дял от философията, който се занимава с „първичните принципи“ и „съществуването“. Централен клон на метафизиката е онтологията, която изследва основните категории на съществуващото и как те се отнасят една към друга.
Терминът метафизика понякога се употребява като синоним на философия. Това е заглавие на съчинения на Аристотел, в които той разглежда това, което можем да познаем едва след конкретните природни неща, което е в основата им, следователно е и първото в себе си, поради което се нарича и „първата философия“; от Късната античност и Средновековието – име на съответната философска дисциплина изобщо. В този смисъл метафизиката е основната философска наука, в която трябва да търсим всички философски дисциплини. Тя е науката, която има за задача да изследва съществуващото като такова в качеството му на предмет, както и елементите и фундаменталните условия на всичко съществуващо изобщо, тя представлява големите области и закономерности на действителното и търси трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и проявите.

Преходна тема: Философия: натурфилософия и метафизика

Реализиране правата на човека на глобално, европейско и регионално ниво - 11 кл.

  

1. Реализация на идеята за правата на човека
- резултат от дълъг исторически процес (Магна Харта, XIII в., Англия; Декларация за правата на човека и гражданина, 1789 г., Франция);
- развитие на юридическата наука (юриспруденция) и практика;
- правата на човека - основен принцип на международното право;
- идея за универсален механизъм за защита на човешките права (след ВСВ);
- гарантиране и признаване на правата на човека от Конституцията.

2. Всеобща декларация за правата на човека (10.12.1948, ООН)
- защита на правата на човека в глобален мащаб;
- има историческо, правно и психологическо значение;
- утвърждава основни права, ценността на личността и достойнството на човека;
- обхваща цялата палитра от права и свободи на човека;
- общ стандарт за целите, по които да работят държавите;
- ООН следи за спазването на правата и свободите в отделните страни;

3. Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи (1950, Съвет на Европа)
- влиза в сила в 1953 г. и има задължителен характер;
- урежда граждански, политически и лични права;
- държавите са длъжни да гарантират осъществяването им в пълен обем;
- контролът се осъществява от Европейският съд по правата на човека в Страсбург;
- Конвенцията не включва икономически, културни и социални права.

4. Конвенция за правата на детето (1989)
- дете е всяко човешко същество под 18 г.;
- гарантира правата на човека на децата;

5. Конституционни права на гражданина в Република България (1991)
- равенство на всички без оглед на раса, пол, народност, етнос, религия;
- права на личността - права на човека + права на гражданина;
- права на гражданина - право на: живот, лична свобода, неприкосновеност, собственост, сдружаване, участие в управлението;
- предимство в конституцията имат индивидуалните права - ценност на личността.

6. Омбудсман ("обществен защитник")
- за пръв път се появява в Швеция кралски омбудсман (1713) и парламентарен омбудсман (1810);
-  ангажира институциите със спазването на човешките права;
- увеличава стабилността на гражданското общество;
- увеличава доверието на гражданите в институциите;
- част от институционалния механизъм на модерната държава за защита на човешките права;
- омбудсманът съдейства за отстраняване на неправомерни или несправедливи действия на администрацията спрямо гражданите;
- разглежда и реагира на жалби на граждани във връзка с нарушаване на човешки права;
- Закон за омбудсмана (2003).