Глобализацията: тревоги и надежди - ЧК - 11б

1. Разбирането за глобалност и глобализация

Маршал Маклуън използва термина "глобалност" още през 1962 г. в книгата си „Галактиката на Гутенберг“ в смисъл, че електронните медии превръщат света в “глобално село” (global village). Но за глобалност и глобализация започва да се говори особено интензивно едва към края на 80-те години на ΧΧ век.

  Рухването на Берлинската стена (9.11.1989 г.) като символ на разпада на противостоящите си политически, идеологически и военно “западен” и "източен"  блок допринася съществено за публичното утвърждаване на идеята за глобалност.

- Когато процеси и явления са разпространени повсеместно (глобално) и са характерни за целия свят, говорим за глобалност. Глобализацията представлява съвкупност от икономически, технологически, екологически, политически, социални и др. процеси, които свързват хората по целия свят и правят света "по-малък".

Глобализацията има привърженици - глобалисти (оптимисти) и противници - антиглобалисти (песимисти).

2. Измерения на глобализацията: икономическо, технологично, екологично   

а) икономическо измерение на глобализацията

Често под глобализация се разбират процесите в най-динамично развиващата се през модерната епоха обществена сфера – икономиката. Икономическите дейности, доколкото се свързват с постоянно движение на пари и капитали, с разширяващи се международни пазари са склонни да преодоляват своята вкорененост в едно или друго ограничено пространство. Затова те най-лесно се съотнасят с мащабите на цялата планета, с “глобуса”, от която дума води началото си и понятието “глобализация”. Отъждествяване на глобализацията с икономическа глобализация дава възможност за най-отчетливо разграничение между фронтовете.

- Привържениците виждат в разгръщането на икономическата глобализация нови възможности за увеличаване на производството, на общественото богатство и съответно за подобряване на благосъстоянието от отделният индивид.

- Противниците посочват опасността от още по-голямо поляризиране между бедни и богати страни; изразяват опасенията си, че икономическата експанзия води до изтощаване на природата и на ресурсите в определени части на света; не скриват страха си, че икономическото господство ще позволи на отделни държави или на групи от хора да умножат политическата и военната си мощ и да диктуват условията си на останалия свят.

б) технологично измерение на глобализацията

Също толкова често глобализацията се свежда до технологична глобализация. Това ще рече, от една страна, повсеместно (глобално) разпространение на стандартизирана, приложима навсякъде по света техника, а от друга страна - планетарно утвърждаване на новите информационни технологии, обвързващи всички страни в една мрежа.

- Привържениците съзират в глобализацията шансове за по-интензивно и безпрепятствено общуване, за по добро разбиране между културите и в този смисъл за по-пълноценно развитие на личността.

 - Противниците отговарят, че новите технологии разкриват неподозирани възможности за намеса в частния живот на индивида и евентуално за ново, непознато в предишните епохи заробване на човека.

в) екологично измерение на глобализацията

Особено популярни в последно време са схващанията, които изтъкват глобализиращите рискове, породени от съвместните човешки действия по света. Тук се включват опасностите от “парниковия ефект” (глобалното затопляне), използването на ядрената енергия, генното инженерство, генетично променени храни, разпространението на болести (епидемии, пандемии).

Всички тези феномени не познават граници, а борбата за неутрализирането им изисква обединените усилия на хората по цялото земно кълбо.

3. Процесите на глобалност и отслабването на националната държава.

а) несъобразяване с границите на националната държава

- евтин и бърз транспорт, Интернет и средства за комуникация

б) нов тип „глобални” човешки ценности

- техен първообраз са екологичните ценности

в) трудно е да се води затворена политика

Изброените по-горе схващания за глобализация, както оптимистичните,така и песимистичните, са непосредствено свързани с новите и разширени възможности за несъобразяване с границите на националната държава, за освобождаване на социалното общуване от нейната опека. И наистина, редица икономически процеси днес не са подвластни на регулиране от страна на която и да било държава. Евтиният и бърз транспорт позволява лесно преодоляване на пространствената раздалеченост, което прави хората по-подвижни и по-малко склонни да се идентифицират с определена държава. Връзките чрез Интернет, сателитна телевизия и бързото навлизане на мобилните телефони (смартфони) във всекидневния живот допринасят хората от различни краища на света да се чувстват съпричастни към една и съща общност независимо от териториалното разделение, да споделят един и същ начин на живот в противовес, например на “съседите по територия”  било в града или в страната.

4. Състоянието на глобалност

Мартин Олброу описва понятието „глобалност” в книгата си „Глобалната епоха” в 5 аспекта:

а) общо посрещане на екологичните последици от човешките действия по цялата планета;

б) загубване на усещането за сигурност - „глобални” оръжия;

в) икономика, неподвластна на определени центрове;

г) глобален транспорт и глобални комуникации;

д) възприемане на ценностите на глобализма - отделни хора и социални групи схващат земното кълбо като поле за изява на убежденията си.

Статия: Интернет = Глобално село

Задача: Направете план-конспект на урока (не преписвайте 1:1).

Въпрос №1: Изпитвате ли тревоги и надежди, свързани с глобализацията и състоянието на съвременния свят?

Въпрос №2: Тази весела картинка свързана ли е с проблемите на глобализацията?

Насока: Може да обедините двата въпроса в обобщен отговор като свържете субективните и обективните си разбирания за проблемите на света, които са и ваши проблеми.