ДОМ - 12 кл.

1. Домът като сантиментално място
а) от стоката към сантимента
- домът превръща стоките в уникати;
- стоката губи пазарната си цена;
- стоката става вещ - сантиментален сувенир;
- всеки предмет напомня за преживяното;
- домашният предмет е подарък, който правим на себе си.

б) предмети-спомени
- вещите са нашата опредметена биография;
- обживените вещи поемат от душата на домакина;
- домашните предмети издават характера на домакина;
- гостът попада в света на вещите на домакина.

2. Обитаването
а) апартаментът и "лъчезарният град"
- модерно строителство, жилищни блокове;

б) къщата
- символ на семейния дом на голямото семейство;
- къща и двор - съчетание между архитектура и природа;
- съжителство на поколения;
- хармония в живота.

3. Моят дом е моята крепост
- неприкосновеност на дома;
- култура на сигурност;

4. Как да намеря ново жилище
- финансови средства;
- внимание при купуване на жилище.

Виж също темата: Екзистенциалната среща с Другия и любовта (по Философия - 11 клас)

 

Аргументация на теза - 10 кл.

1. Защита на теза
- обосноваване истинността на тезата чрез аргументи (логични доводи);
- теза (тезис, thesis) - "основно положение"; становище, което трябва да се докаже;
- аргумент - истинно твърдение, от което следва истинността на тезата;
- аргументация - процес на доказването.

2. Изисквания (правила) при формулиране на теза
- да е ясно и точно формулирана;
- да не се променя в хода на обосновката;
- да не съдържа противоречие;
- да не бъде общоизвестна истина или аксиома.

3. Структура на аргумента
а) твърдение
- причината, довела до убеждението, че тезата е истинна;
- "Защо смятам, че тезата е истинна?"

б) обяснение
- основания на аргумента;

в) подкрепа
- доказателства;
- демонстрация, че разсъждението опира на знания.

г) извод
- обобщение.

 Тезата заема основно място в изложението и се рамкира в конкретно тематично поле; изследване на проблем посредством критичното мислене.

Упражнение: Аргументирано мислене - Ха

 

Логика. Мислене и език - основни форми на мисленето - 10 кл.

1. Основни форми на мисленето
- логиката не се интересува от конкретното съдържание на мислите, а от начините, по които те са построени и свързани;
- форма на мисълта - начинът, по който се оформя конкретното съдържание на мисълта;
- основни форми - понятие, съждение, умозаключение.

2. Понятие
- мисъл за предмета;
- понятието е обобщеното знание за предмета;
- представя се чрез термин;
- езиковият знак на мисълта е дума или словосъчетание;
- ние мислим чрез понятия;
- понятията изграждат съжденията, съжденията са основа за умозаключенията;

3. Съждение 

а) същност
- твърдение, което може да бъде истинно или неистинно;
- отрича или утвърждава признака на предмета или посочва съотносимост или несъотносимост между предмети;

б) видове
- общоутвърдително ("Всички знаят"),  частноутвърдително ("Някои знаят")
- общоотрицателно ("Никой не знае"), частноотрицателно ("Някои не знаят")

в) структура на простото съждение
- субект (S) - предмет; предикат (P) - признак.
- връзката между S и P се изразява с "е" или "не е";
- S, P - термини на съждението.

г) сложни съждения
- състоят се от свързани прости съждения чрез логически съюз;
- конюнкция, дизюнкция, импликация, еквивалентност, отрицание;

Разяснение: Комплексното изказване е сложно съждение. Състои се от 2 или повече прости съждения. Представят се с изречения, които са информативни (не са въпрос, не са словосъчетание). Простото съждение има Субект (предмет) и Предикат (свойство, признак) - S e P. В сложното съждение простите му съставляващи се представят чрез символи и логически връзки - конюнкция (а ^ b), дизюнкция (а v b), импликация (a --> b)... Това е формализиране на изказването.

4. Умозаключение
а) същност
- извеждане на ново знание от едно или повече съждения;
- структура: предпоставки, заключения, правила;
- думата "следователно" отделя предпоставките от заключението;

б) видове (според степента на общност на новото знание)
- индуктивни - движение на мисълта от частно към общо;
- дедуктивни - движение на мисълта от общо към частно;
- традуктивни - знанието в заключението и предпоставките е с еднаква степен на общност (a=b, b=c --> a=c);

 

Гравюра на Грегор Райш (ок. 1480-1525 г.) - „Логиката представя своите централни теми“, Margarita Philosophica, 1503. Двете кучета veritas (истина) и falsitas (лъжа) преследват проблемния заек (problema), а Логиката бърза след тях, въоръжена с умозаключителния меч syllogismus (силогизъм). Долу вляво в една пещера е Парменид, с когото логическата аргументация навлиза във философията. 

Важна статия: "Логиката - абстрактна или практична", в-к "Марица", 7.04.2016 - Относно изучаването на логика в училище в часовете по философия

Гражданско общество и гражданско участие - 10, 11 кл.

1.  Гражданско участие
- активни действия за влияние върху управленските решения;
- активните граждани и техните обединения (НПО, движения, протестни общности) формират гражданското общество;
- граждански добродетели: информираност, ангажираност, активност;
- демокрация на участието - публично представителство извън държавната власт.

2. Форми на гражданско участие
а) референдум (национален или местен);
б) гражданска инициатива - подписка (петиция);
в) общо събрание на населението - въпроси от местно значение;
г) събрание, митинг, демонстрация;
д) синдикални стачни действия;
е) граждански протест;
ж) гражданско неподчинение.

3. Политически популизъм
- популизъм (лат. populi - народ) - подход на правене на политика, при който популистът настройва народа чрез емоциите (гордост, страх, омраза) по отношение на някакъв реално несъществуващ външен или вътрешен враг; популистът предлага защита и лесни решения на преувеличени проблеми; популизмът е срещуположното на плурализмът (множеството от мнения и обществената дискусия), с което е опасен за демокрацията и социалната атмосфера.

4. Медиите - между манипулацията и информацията

- четвъртата власт;
- независими медии;
- влияят на общественото мнение;
- медийна грамотност.

Как се прави проект? Създаване на примерен проект - 12 кл.

 

1. Какво е проект?
- начин на гражданите да извършват полезна за обществото дейност;
- свързва кандидатстващата и финансиращата страна.

2. Какви дялове съдържа един проект?
- описание (резюме);
- приложения;

3. Описание на проекта
- наименование на проекта;
- кандидатстваща страна (ЕГН за физическо лице; БУЛСТАТ, данъчен номер, седалище - за юридическо);
- продължителност на проекта;
- участници (ролеви позиции - ръководител, координатор, счетоводител и др.);
- партньори (сдружения, фондации, училища, университети);
- рецензенти или поръчители - независими становища;
- цел и задачи;
- целеви групи (бенефициенти);
- очаквани резултати;
- бюджет (необходими финансови средства);

4. Приложения
- дейност на организацията;
- счетоводни отчети;
- одиторски доклади;
- препоръки;
- др.

Задача: Направете примерен проект за получаване на средства от фондация с цел създаване на училищен клуб по избрано от вас направление (компютри, кулинария, фризьорство и др.) като следвате методологията за правене на проект.

Философски и психологически възгледи за човека (упр.)

 1. Философски възгледи - индивид, личност, идентичност, индивидуалност, душа и тяло.
- виж темата: Личностната идентичност като философски проблем

2. Психологически възгледи - поведение, съзнание, потребности.
- виж темата: Психологически подходи за изследване на човека

3. Качества на самоактулизиращата (саморазвиващата) се личност (Ейбрахам Маслоу)
- адекватно възприемане на действителността;
- приемане на себе си с предимства и недостатъци;
- спонтанност, непосредственост;
- съсредоточаване върху проблемите на другите (алтруизъм);
- способност за уединяване;
- относителна независимост и самостоятелност (автономия);
- способност да оценява случващото се в живота (удивление, почуда);
- човеколюбие и чувство за принадлежност към човешкия род;
- демократичност (дружелюбие, смирение, уважение);
- дълбочина в междуличностните отношения;
- творческа натура.

4. Задачи за упражнение в електронна форма:  

Философски и психологически възгледи за човека (упр.)-8а

Философски и психологически възгледи за човека (упр.)-8б

Психологически подходи за изследване на човека - 8 кл.

 

1. Човекът като обект и предмет на изследване
- антропология ("наука за човека") - съвкупност от науки, при които човекът е обект на изследване, т.е. заема централно място; различните науки се отличават по своя предмет, т.е. по това какво точно изследват във връзка с човека.

2. Психологията ("наука за душата") и изучаването на човека
- обект - хората и животните като носители на сложна нервна система и психично (субективно) възприятие на действителността.
- предмет - психиката (възприятие, чувства, мислене) и поведението.
- психика - качество на животните и хората, които чрез развитата си нервна система, могат да отразяват действителността.
- съзнание - висше равнище на човешката психика, което се характеризира чрез владеенето на езика и висшите психични процеси (мислене, въображение, воля и творчески прояви).
- самосъзнание - способност на човека да се саморазграничава от другите и да опознава собствените си особености.
- Психея - древногръцка богиня, която разбирала чувствата на хората.
- интроспекция (самонаблюдение) - първи метод на психологията (Вилхелм Вунд).

3. Основни психологически школи
- бихейвиоризъм (Джон Уотсън) - изследва поведението, защото психиката е ненаблюдаема; основна схема: стимул-действие.
- психоанализа (Зигмунд Фройд) - изследва съзнаваното, несъзнаваното и подсъзнателното; структура на личността - Аз, То и Свръх-Аз;
- хуманистична психология (Ейбрахам Маслоу) - изследва потребностите, ценностите и целите , които са в основата на саморазвитието.

Въпроси:
1. Кои други науки имат за обект човека?
2. По какво се различават бихейвиоризмът и хуманистичната психология?
3. Как разбирате мисълта на Зигмуд Фройд: "Единственият човек, с когото трябва да се сравнявате - това сте вие в миналото. И единственият, от когото трябва да сте по-добър - това сте вие сега."? (Запишете тази мисъл в тетрадката.)

Източник: "Учебник по философия - 8 клас", изд. Педагог6, стр.24-26.

Тези от 8б клас, които все още нямат първа оценка, нека си решат Теста по философия.

Личностната идентичност като философски проблем

 

 1. Какво е човекът? 

- Homo Sapiens

2. Индивид 

- отделният индивид като представител на биологичния вид.

3. Личност 

- единство от уникални и неповторими качества на индивида.

4. Идентичност

 - индивидуалното разбиране на човека за себе си като отделна същност.

5. Личностна идентичност 

- самоопределянето на човека за себе си като уникален "Аз".

6. Тяло и душа

- човекът се разбира като единство на телесност и разумност

а) тяло

- материалното измерение на човека, подвластно на природните закони;

- физическо разграничаване от всичко останало;

- притежава сетивност, с която възприема света;

- "Тялото е затвор за душата". Платон

б) душа

- безплътна, но на вдъхва живот на плътта;

- човекът е душа, която има тяло;

- нашата идентичност е душата ни;

- душата е духовната същност на човека;

- човешката душа е съзнание, мислене, емоции, памет, желания;

- душевност = психика.

 Препоръчвам на тези, които не са си направили теста в миналия понеделник, да го направят сега. Отново ви давам линк ТУК.

 

Каква е идеята за философия?

 

Офлайн лекция на професор Ангел Грънчаров.

Платон: Митът за пещерата

Древногръцкият философ Платон в книгата си „Държавата“ разказва мит, според който почти всички хора на света цял живот прекарват в Пещера с оковани вратове. Те не могат да въртят главите си и виждат само това, което се намира пред тях. Зад тях огън осветява дъното на пещерата, а между тях и огъня има стена. Покрай стената пък минават хора, които носят различни вещи, стърчащи над стената: статуи на хора и фигури на животни, направени от камък или дърво. Затворниците през целия си живот виждат върху стената само сенките на тези предмети, създадени от сиянието на огъня, и не възприемат за истинно нищо друго, освен тези сенки.

Ако някой от тях бъде освободен, най-напред трябва да свикне с шокиращата за него гледка в огъня и към онези предмети, чиито сенки дотогава е гледал и смятал за истински. След като свикне с факта за Пещерата и започне да се ориентира в нея, ще открие, че има стъпала, които водят до изхода. Ако положи голямо и продължително усилие, той ще може да излезе от света на сенките и излезе от пещерата. Там, на свободната земя, ще трябва дълго време да свиква с блясъка на ярката светлина, която в началото ще ослепява очите му.

След като свикне със светлината, ще може да наблюдава спокойно самите неща такива, каквито са: земята, дърветата, небето... Едва тогава той би могъл да види слънцето такова, каквото е в действителност с разбрането, че то управлява всичко. Веднъж след като е осъзнал това, този човек не би могъл да се върне в Пещерата, за да живее, както преди. Но, изпитвайки съчувствие към своите оковани другари, той ще се върне при тях за да ги убеждава, че това, което гледат и слушат, е илюзия и че истината за нещата трябва да се търси извън Пещерата.

Болшинството затворници няма да му повярват - ще му се присмиват, ще го критикуват или ще го убият, за да млъкне. Въпреки това той може да успее да спомогне за освобождаването на още смели хора...

ТЪЛКУВАНЕ

ОНТОЛОГИЧНО: пещерата представлява материалния свят със своето разнообразие на предмети, вещи, същества, всички с тленните, преходни и затова илюзорни тела и форми. Светът извън пещерата е онова, което Платон нарича свят на Идеите – т.е. духовният свят,в който най-висша е идеята за доброто и където съществуват вечните и непреходните причини и принципи.

ГНОСЕОЛОГИЧНО: в материята на пещерата няма трайно познание, всичко е по-малко или повече илюзорно. Който желае да постигне висше познание, което е непроменяемо и трайно валидно, трябва да издигне своя ум до света на Идеите.

ПОЛИТИЧЕСКО: затворниците не са единствените в пещерата. Има и такива, които ходят покрай стената с предметите и допринасят активно за създаването на илюзията. Оставят хората в техните окови и даже се възползват от този факт. Така наречените „господари на пещерата“ могат да бъдат разгледани като скритите управници, които дърпат конците на експлоатацията, бедността и невежеството.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Митът за пещерата е мит (алегория) за човешката душа, пленена в оковите на материята и замаяна от илюзиите на материалния свят. Но тя изпитва естествено желание за освобождение и за познание. Веднъж щом душата съзре доброто и истината, тя винаги ще се стреми към тях.

....

Надявам се колегите от Новия акропол да простят, че заимствам текста, редактирайки и адаптирайки го за нашите цели, ползвайки материала - Мит: Пещерата на Платон. :)