Логика. Мислене и език - основни форми на мисленето - 10 кл.

1. Основни форми на мисленето
- логиката не се интересува от конкретното съдържание на мислите, а от начините, по които те са построени и свързани;
- форма на мисълта - начинът, по който се оформя конкретното съдържание на мисълта;
- основни форми - понятие, съждение, умозаключение.

2. Понятие
- мисъл за предмета;
- понятието е обобщеното знание за предмета;
- представя се чрез термин;
- езиковият знак на мисълта е дума или словосъчетание;
- ние мислим чрез понятия;
- понятията изграждат съжденията, съжденията са основа за умозаключенията;

3. Съждение 

а) същност
- твърдение, което може да бъде истинно или неистинно;
- отрича или утвърждава признака на предмета или посочва съотносимост или несъотносимост между предмети;

б) видове
- общоутвърдително ("Всички знаят"),  частноутвърдително ("Някои знаят")
- общоотрицателно ("Никой не знае"), частноотрицателно ("Някои не знаят")

в) структура на простото съждение
- субект (S) - предмет; предикат (P) - признак.
- връзката между S и P се изразява с "е" или "не е";
- S, P - термини на съждението.

г) сложни съждения
- състоят се от свързани прости съждения чрез логически съюз;
- конюнкция, дизюнкция, импликация, еквивалентност, отрицание;

Разяснение: Комплексното изказване е сложно съждение. Състои се от 2 или повече прости съждения. Представят се с изречения, които са информативни (не са въпрос, не са словосъчетание). Простото съждение има Субект (предмет) и Предикат (свойство, признак) - S e P. В сложното съждение простите му съставляващи се представят чрез символи и логически връзки - конюнкция (а ^ b), дизюнкция (а v b), импликация (a --> b)... Това е формализиране на изказването.

4. Умозаключение
а) същност
- извеждане на ново знание от едно или повече съждения;
- структура: предпоставки, заключения, правила;
- думата "следователно" отделя предпоставките от заключението;

б) видове (според степента на общност на новото знание)
- индуктивни - движение на мисълта от частно към общо;
- дедуктивни - движение на мисълта от общо към частно;
- традуктивни - знанието в заключението и предпоставките е с еднаква степен на общност (a=b, b=c --> a=c);

 

Гравюра на Грегор Райш (ок. 1480-1525 г.) - „Логиката представя своите централни теми“, Margarita Philosophica, 1503. Двете кучета veritas (истина) и falsitas (лъжа) преследват проблемния заек (problema), а Логиката бърза след тях, въоръжена с умозаключителния меч syllogismus (силогизъм). Долу вляво в една пещера е Парменид, с когото логическата аргументация навлиза във философията. 

Важна статия: "Логиката - абстрактна или практична", в-к "Марица", 7.04.2016 - Относно изучаването на логика в училище в часовете по философия