Индукция. Индуктивно умозаключение

 

1. Същност на индукцията
- движение на мисълта от частното знание към общия случай в умозаключението;
- движение на мисълта от знание за единичното към знание за общото;
- знанието в заключението е с по-висока степен от това в предпоставките;
- предпоставките имат частен, а заключението - общ характер;
---> от частното (единичното) към общото.

2. Видове индукция
а) пълна
- приложима е, когато е възможно да се изследва всеки елемент от класа предмети;
- категоричният изводът е, че всички единични елементи от класа предмети имат общ признак;
- всеки елемент от клас S притежава признака Р;
- схема на пълната индукция:

S1 притежава признака P.
S2 притежава признака P.
S3 притежава признака P.
..................................
Sn притежава признака P.
----------------------------------
Всички S притежават признака P.

б) непълна
- изследва се част от елементите на класа и се прави извод за целия клас;
- движение от знание за няколко елемента към знание за целия клас;
- новото знание е валидно и за неизследваните елементи.
- недостатък: възможно е даден елемент от класа да няма същия признак.

Инертният газ хелий има нулева валентност.
Инертният газ неон има нулева валентност.
Инертният газ аргон има нулева валентност.
--------------------------------------------------------
Всеки инертeн газ има нулева валентност.

3. Разновидности на непълната индукция
а) популярна
- индукция чрез простото изброяване на елементите, при което се заключава (при липса на противоречив факт), че всички имат общ признак;
- посочването на всеки елемент е на случаен принцип;
- липсата на непротиворечив факт НЕ е гаранция, че признакът НЕ се среща в някой от елементите на класа;
- изводът може да бъде погрешен: прибързано обобщение.

Златото потъва във вода.
Желязото потъва във вода.
Алуминият потъва във вода.
------------------------------------------------------
Всички металите потъват във вода.

-  но натрият и калият не потъват във вода!!!

б) научна (селективна)
- селектират се елементите по ясни критерии;
- определянето на същественото се определя експериментално (наблюдение);
- методи: на сходството, на разликата, на измененията, на остатъците;
- установената причина на повторяемостта (закономерността) прави извода валиден.