вторник, 21 април 2020 г.

Азът и другите. Човекът-маса - 11 кл.


1. Проблемът за идентичността
Има два типа идентичности при човека - Аз-идентичност и Ние-идентичност. От отношението на двете възникват често затрудняващи ни питания:

- Дали винаги желаем да се различаваме от другите?
- Винаги ли е налице развито чувство за индивидуализъм у хората?
- Прави ли са тези, които считат, че хората по-скоро се отъждествяват с общността, отколкото с представата за самите себе си?


Съществуват форми на общностен живот, в които индивидуализмът се потиска и личностните различия се отстраняват. Такива комунални форми на живот са посветени на пo-висши от индивидуалното съществуване цели, каквито могат да бъдат родовото оцеляване, защитата на родината, служенето на идеите (Платон) или религиозната отдаденост на Бога.



2. Човекът-маса. Средният човек
Ние можем да разберем подчиняването на индивида на общността в горепосочените случаи. Общото за всички тях е, че това подчинение се извършва поради определени практически цели, наложени от обществото над отделните хора или в името на висши ценности. Но съществува и още един пример (в отрицателен смисъл) за съзнателно отъждествяване на индивида с повечето хора.

- Испанският философ Ортега-и-Гасет (1883-1955 г.) говори за човека-маса (hombre- masa). 
Човекът-маса е обикновеният, среден човек, но не този, който осъзнава и се примирява със своята незначителност и незабележимост в обществото.

- Масовият човек е агресивен и настъпателен.
Той иска да наложи своята невзрачност и обикновеност навсякъде, да я узакони като единствен стандарт за всички. Първобитният човек жертва своята индивидуалност в името на рода. Войникът в армията осъзнава, че общата цел и войнската дисциплина изискват индивидуални жертви. Монахът в манастира подчинява себе си на общността в името на Бога.

- Човекът-маса издига в ценност и норма безличието, анонимността в обществото . 
За него да си различен от другите е неприлично. Поради това общества, доминирани от такива човеци, не търпят никакви изключения от масата и се опитват да смажат и санкционират всеки, който е оригинален, различен, знаменит.

- Човекът-маса цени не своите отлики, а еднаквостта с останалите. Той вижда смисъла на своя живот в това да имитира повечето хора.

Следователно тук ние не съзираме личността, а индивида - единичния представител, екземпляр на общността.

- Стихията човекът-маса е конформизмът - автоматичното съгласие с нормите на мнозинството, липсата на критичност към собственото битие.
Поради това той напомня на ветропоказателя и се движат само в посоката на общите течения.

- Човекът-маса не полагат никакви усилия за собственото усъвършенстване.
Той е щастлив и доволен от това, което е, и желае това статукво да продължи. Неговата питателна среда е средността, липсата на крайности и собствена изключителност.

- Човекът-маса е статистическият тип човек, а не качествено различния от останалите.


3. Човекът-маса и „das Man“
Мартин Хайдегер (1889-1976 г.) нарече този тип човек на немски език - „das Man“ , за да онагледи безличното му съществуване.

- Господството на човека-маса в обществото означава потискане на творческите малцинства и на хората от квалифицирания елит. 

- Човеците-маса мразят социалната йерархия и схващат всяко издигане в нея като незаслужено.

За тях справедливостта се отнася не към заслугите на отделния човек, а към изгодното за повечето хора. Въпреки че човеци-маса е имало във всички времена, може би тъкмо в нашата модерна епоха тяхното настъпление е най-осезателно. Това се дължи на процесите на нивелация и уеднаквяване на хората, на техните действия и вкусове в резултат на стандартизирането на живота, в основата на което стоят световната пазарна икономика и мощта на масмедиите.


Виж още: Статия за Ортега-и-Гасет и човека-маса

 ВЪПРОСИ:

1. Напълно идентични ли са разбиранията на Мартин Хайдегер и Ортега-и-Гасет за масовия човек?


2.  Можем ли да степенуваме, кой е по-лош - "das Man" или "човекът-маса"?


3. В стихотворението "Простакът" на Радой Ралин (1923-2004 г.) има ли отношение образът на простака към тематиката за масовия човек?


4. Нормално ли е ватманът в трамвая да озвучава с чалга пространството на пътуващите?

5. Нормално ли е поведението на ученик, който редовно разваля дисциплината в час и пуска от телефона си чалга?

Драги, ученици, за ваше улеснение съм добавил електронни учебници, можете да ползвате pdf-версията на учебника "Философия за 11 клас", който се вижда в страничния панел на този блог.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Още уроци