Екзистенцията и das Man - 11 клас

Екзистенцията и das Man - 11 клас

1. Същност на понятието

Думата "екзистенция" идва от старолатинската "ek-sistere" и буквално означава "съществуване". Нейната представка "ek" има значение на "излаз", "порив", "изблик". Тази етимология (т.е. произход на думата) говори за съдържащия се смисъл на екстатичност, надмогване, преодоляване. Този аспект е важен за понятието екзистенция, с което се характеризира това ново разбиране за човека. Екстатичността отличава човешкото съществуване от всяко друго.

Камъкът е това, което е, защото не може да бъде нищо повече. Бог също е това, което е, защото няма какво повече да бъде - той е тъждество на възможно и действително. Само човекът "не е това, което е, и е това, което не е" (Сартр). Човекът е крайно същество, което преодолява постоянно своите предели и в това преодоляване (себенадмогване) се състои неговото "екзистиране". Според екзистенциализма "човек сам прави себе си".

2. Das Man (Масовият човек)

За да посочи заплахата от масовидно и обезличено съществуване, Мартин Хайдегер дава на масовия човек името "das Man". Das Man е онзи като всички други. Хайдегер определя масовия човек като бъбривко и приказливец, а речта му - изпълнена с банални клишета. Das Man е повърхностен, безкритичен, безличен, анонимен - той е всеки и никой.

3. Какво може да пробуди масовия човек?

а) болката (в телесен смисъл) - осъзнаване, че болката е неподелима - "болката е само моя". 

Обърнете внимание на нюанса, че болката може да се споделя (споделима), но в същото време е неподелима.

б) страхът - идеализираната болка, болка от дистанцията на времето. Има два вида страх:

- предметен страх - уплаха от нещо конкретно

- екзистенциален страх - страх от нищото, страх от смъртта, страх от неизвестното

в) смъртта - осъзнаването, че "никой не може да умре вместо мен!" е жестоката истина (а не статистика), която сваля маската на масовия човек и той осъзнава своята уникалност.

4. Самота, усамотение и избор.

Тълпата е уютно място за „масовия човек“ . Но в тълпата човек постепенно започва да чувства своята самота. В тълпата човек е с другите и в същото това време е съвсем сам. Ето защо малко хора издържат продължително време на пребиваване в безлико и сиво съществуване. За да спаси себе си човек напуска тълпата и навлиза в света на размишлението.  Вглъбяването е усамотяване.

Когато човек прави важен избор той е в състояние на тревога, безпокойство, защото с този избор той трябва да избере самия себе си. Да избереш самия себе си означава да бъдеш автентичен. В екзистенциална форма Хамлетовият въпрос гласи: "Да бъдеш или да не бъдеш самия себе?"

Виж още: Екзистенциализъм

Въпрос №1: Как тълкувате мисълта на Сартр - "Човекът е безпокойство".

Въпрос №2: Как тълкувате постановката: Екзистенцията предхожда есенцията (същността)?
Въпрос №3: Има ли разлика между самота и усамотяване?

Допълнителен специален въпрос: Какво научих (за себе си) от урока?

ел. ресурс: Философия - XI клас