Религиозни и философски схващания за света - 11 клас.

1. Светоглед, картина на света

Терминът "картина на света" за първи път е използват от физиците от края на 19-ти и началото на 20-ти век, за да опишат физическата картина на света. Но въпросът за картината на света е задаван от най-дълбока древност.

2. Антични философски схващания

а) Платон
- неговото разбиране за света е свързано с обособяването на две сфери. Първата е феноменална. Това е сферата на видимото. Втората сфера е отвъд видимото (мета феноменална) и сферата на умопостигаемото, тоест това, което е уловимо само от интелекта. Според Платон това е светът на идеите;
- материалните неща са сенки на идеите;

б) Аристотел
- разделя човешкото знание на три вида – теоретично (т.е. „наука“), техническо (занаяти и изкуства) и практическо (морала и политика). В съответствие с това разделение той говори и за три вида науки (epistemai) – теоретически, технически и практически. Целта на теоретическите науки е знанието заради самото знание. Целта на техническите науки е създаването на красиви и полезни предмети. Целта на практическите науки е постигането на доброто за индивида (сферата на морала) и за обществото (сферата на политиката). Той поставя основите на рационализма, като разработва нов метод за познание – логика;

- най-важни науки за Аристотел са метафизика, физика и математика. Метафизиката изследва първите причини и висшите начала на всички неща.

3. Средновековни религиозни схващания

- Средновековие - доминира християнството, което формира системата от ценности и възгледи за света.

- представата за бога - висше лично начало, внасящо порядък, съгласие и закон във всичко.  Богът е началото и създателят на всичко.

- характерка черта на творение е, че то е сътворено от нищото чрез чудото;

- Бог не твори света по подобие на античните божества, той твори чрез словото.

- словото (логосът) е светлината на света.




Статия: Религията, философията и науката в началото на третото хилядолетие, Алексей Осипов (Осипов, А. „Религия, философия, наука на пороге III тысячелетия” – В: Журнал Московской патриархии, 1, 1999, с. 75-80 )